Смъртта на царете [bg]

— Два въпроса — каза той на първия. — Ако отговориш, ще живееш. Ако не — отиваш при акулите. Кой е капитанът ви?

Мъжът плю на пода пред краката му и отмести поглед, сякаш нищо не го интересуваше.

— Къде е Целз? — продължи Юлий.

Никакъв отговор — но Юлий забеляза, че пленникът започва да се поти.

— Добре — каза той тихо. — Хвърлете го на акулите и ми доведете следващия.

— Слушам — отговориха в един глас войниците.

Тогава като че ли мъжът оживя — започна да се бори и да вика диво, докато го мъкнеха към перилата. Единият от новобранците извади нож от пояса си и другият го погледна въпросително. Първият сви рамене и преряза въжетата, стегнали ръцете на пирата, преди да го метнат през борда.

После прибра камата си и двамата загледаха как пиратът отчаяно пляска във водата.

— Реших, че трябва да му се даде шанс — каза войникът, който беше прерязал въжетата.

Три тъмни сенки се насочиха към гърчещия се човек: акулите следваха двата кораба още откакто първите тела бяха хвърлени през борда. Пиратът ги видя и полудя, запляска и зарита още по-силно и водата около него стана на пяна. После внезапно изчезна във вълните.

Двамата войници се обърнаха и тръгнаха да доведат на разпит следващия.

Вторият изобщо не можеше да плува и потъна. Третият ги ругаеше през целия път, при разпита и докато го хвърляха през борда, чак докато не потъна. Още акули се бяха събрали във водата и се блъскаха в кървавата пяна в яростна битка за храна.

Четвъртият проговори веднага щом Юлий зададе въпросите си.

— Така и така ще ме убиеш — каза той.

— Не и ако ми кажеш каквото искам да знам — отговори Юлий.

Мъжът се отпусна облекчено.

— Аз съм капитанът. Нали няма да ме убиеш?

— Ако ми кажеш къде е Целз, имаш думата ми.

— Зимува в Самос, в Азия. Чак оттатък Гръцко море.

— Не знам къде е — каза Юлий със съмнение.

— Това е голям остров край брега. Близо до Милет. Римските кораби не патрулират около него, но ние ходим там. Казвам ти истината!

Юлий му повярва и кимна.

— Чудесно. Значи отиваме там. Колко е далече?

— Един месец плаване, най-много два.

Юлий се намръщи. Трябваше да спрат някъде за провизии, а това означаваше повече път. Вдигна поглед към двамата войници.

— Хвърлете другите на акулите.

Пиратският капитан се намръщи.

— Но не и мене. Каза че няма да ме убиеш.

Юлий бавно се изправи.

— Заради твоите хора загубих добри приятели, както и цяла година от живота си.