Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Ти и съпругът ти не сте били просто приятели на Санди.

— О, така ли? — Бриджит скръсти ръце на гърдите си, мятайки сърдити погледи.

— Какъв проблем е имал Ал със Санди? Проблем, заради който е бил напрегнат?

На лицето на Бриджит се изписа неприязън.

— Продължавай — каза тя.

— Не ми отговори на въпроса.

— Ще ти отговоря, но само ако ми кажеш — съвсем честно — откъде знаеш, че Ал е имал проблем със Санди.

— Защото четох имейлите му.

— Не си ли чувала за лична неприкосновеност?

— Не и когато има убит човек. Не и когато ме обвиняват, че аз съм го убила.

— Значи, прочела си имейлите на Ал. И?

— Вярно ли е, че Ал е бил сърдит на Санди?

— Беше разочарован.

— От имейла, който прочетох, останах с впечатление, че е бил крайно разочарован.

— Санди предизвика трусове в департамента. Едно от нещата, които направи, беше прекратяването на научноизследователски проект, по който работеха няколко от докторантите на Ал.

— Това несправедливо ли беше?

Бриджит повдигна рамене.

— Трудно е да се каже. Доколкото знам, работата на Санди е била да взема подобни решения, а Ал от своя страна се е почувствал засегнат. Да, той беше гневен, може би е затръшнал някоя и друга врата, но не би убил Санди заради това.

— Няма да повярваш заради какви незначителни неща хората са готови да убият.

— Това от професията си на психотерапевт ли си го научила?

— Донякъде.

— Ал не би извършил подобно нещо.

Фрида си замълча.

— Знам, че ще кажеш, че всеки би могъл да го направи. Но Ал не го е направил. — Бриджит млъкна за момент, а после продължи с гневен тон: — Защо всъщност се защитавам пред теб? Трябва само да се обадя по телефона и до две минути полицията ще дойде и ще те отведе. Или може би ще ме спреш?

— Нямам такова намерение — отвърна Фрида. — Ако искаш да им се обадиш, аз ще си седя на стола.

Бриджит я изгледа втренчено.

— Преди да им се обадя, има ли нещо, което искаш да ми кажеш или за което да ме попиташ?

— Полицаите претърсиха дома ми. Намериха портфейла на Санди, скрит в едно чекмедже. Очевидно някой го е сложил там. Някой, който има ключ от къщата ми. Не са много хората, които имат ключ от къщата ми. Но ти имаш.

— Нима? Не знаех това.

— Искаш ли да ти покажа?

— Ти, изглежда, знаеш по-добре от мен какво има в дома ми. Предполагам, че имаш предвид ключовете, които Санди ми беше дал.

— Да.

— И искаш да ти обясня защо са у мен?

— Да.

Внезапно Бриджит избухна в смях.

— Нека да говорим направо. В дните, когато обикаляше из Южен Лондон с малките ни дечица, докато в същото време полицията те издирваше, си си мислила, че Ал, а може би Ал и аз, като някакви съвременни Бони и Клайд[12], сме убили Санди заради служебен спор. И че след като сме го убили и сме се отървали от трупа, сме решили да подхвърлим улика в къщата на неговата бивша приятелка — жена, с която никога не сме се срещали и за която не знаем почти нищо. Така ли е?

— Това е една от вероятните възможности.