Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Ясно е, че си се опитала да промениш външността си. Но не е достатъчно.

— Очевидно не.

— Е? Е? — Бриджит стовари юмрука си върху масата толкова силно, че керамичните чаши подскочиха. — Това ли е всичко, което ще кажеш? Така овладяна, толкова подходяща… Бавачката на децата ми. По дяволите! Жената, която провали живота на Санди, успя да се промъкне в моя дом, да гледа моите деца, да рови из моите вещи.

— Обади ли се в полицията?

Докато Фрида задаваше този въпрос, умът й работеше трескаво. Какви бяха намеренията на Бриджит? Ал наистина ли беше излязъл с децата, или и той също беше в къщата? А може би чакаше отвън? Тя си представи улиците наоколо, мислейки си за посоката, в която би могла да избяга.

— Ха! Все още не. — Бриджит бръкна в джоба на сакото си и извади мобилния си телефон. — Но ръцете ме сърбят да го направя.

— Къде е Ал?

— Излезе с децата. Възможно по-далеч от теб. Как можа?! — Бриджит повиши тон. — Това не ти е детска игра. Това са нашите невръстни деца. Очевидно не те е грижа какво ще стане с теб, но помисли ли за тях? Криеш се от властите, полицията те издирва за убийство, вероятно си убийца. Убила си моя скъп приятел.

— Аз се грижих добре за тях — каза Фрида. Тя хвърли поглед на задната врата. Ключът беше в ключалката. Мускулите й се стегнаха, готови за действие.

Бриджит вдигна дланите си и Фрида отстъпи назад, отпускайки ръце край тялото си.

— Никога през живота си не съм удряла човек. Но сега изпитвам непреодолимо желание да те фрасна по лицето, да те сграбча и да те сритам.

— Напълно те разбирам.

— Не, нищо не разбираш. Появи се в дома ни, в къщата, където никога не си била добре дошла, и през цялото време си ни лъгала. Как можеш да направиш такова нещо? Как е възможно да си толкова добра в това?

— Съжалявам, че ви излъгах. Но се грижих за децата ви не по-зле от всяка друга на мое място.

Бриджит се изсмя горчиво.

— Ти луда ли си? Това ли е начинът ти да се защитиш? Никога не съм срещала човек като теб. Поведението ти е извън всякакви норми. — Тя си пое дъх няколко пъти, сякаш за да се успокои. — Да отидем отзад в градината. Тук направо се задушавам, имам чувството, че всеки момент ще се пръсна.