Кодът на Луцифер [bg]

Клийна извърна глава и каза на Лурдс и жената.

— Асансьорна шахта. Можем да я използваме, за да слезем долу. — Този път можа да се чуе слабо.

Лурдс кимна, после взе единия крак на счупената маса, върху която бяха наредени военните макети. Замахна, за да го изпробва, и се зае да разбие гипсокартона, който препречваше изхода.

Клийна трябваше да му признае, че реши ли да действа, нищо не може да го спре. Щом остана доволен от свършеното, той бръкна в раницата си и извади малко фенерче. Фактът, че явно беше подготвен за всичко, освен за отвличане, смути Клийна. Най-вероятно, защото тя самата не се беше сетила да вземе фенерче.

— Кабината е на партера — каза той. — Не можем да минем през нея.

— Ще слезем на втория етаж — отвърна Клийна. — И после по стълбите.

— Сигурно имат хора отвън — рече Лурдс.

Клийна кимна.

— Имат. Ще трябва да ги заобиколим.

— Не — намеси се Олимпия. — Ще слезем в мазето. Има тунели, които свързват тази сграда с останалите сгради на университета.

— Севки? — попита Клийна.

— Вярно е — отговори Севки. Гласът му звучеше слабо и много отдалече. — Има инфраструктура. Хората от поддръжката използват тунелите, за да преместват големи машини и да проверяват апаратурата.

— Добре. — Клийна махна към Олимпия. — Ти знаеш пътя.

Олимпия погледна през дупката, после обратно към нея.

— Очакваш да скоча ли?

— Аз ще скоча пръв — предложи Лурдс, свали си раницата и я подаде на Олимпия. — Така ще мога да ти помогна. — Освети дупката с фенерчето, после го стисна със зъби и се спусна в шахтата.

Клийна сякаш щеше да се пръсне от напрежение. Образите на белязания мъж и хората му непрекъснато изскачаха в ума й. От сълзотворния газ очите и носът й течаха и знаеше, че не може да разчита на увредения си слух, за да чуе приближаването им.

Когато скочи долу — слава богу, без да си счупи врата. — Лурдс помогна на Олимпия да слезе, като насочваше краката й с ръце.