Кодът на Луцифер [bg]

19 март 2010

— Дано си заслужаваш всичките неприятности.

Лурдс вдигна поглед от бележника си към Клийна.

— Ако питаш мен, ти започна всичко това.

Седяха в едно кафене почти на върха на кула Галата. Няколко европейски и азиатски туристи се бяха настанили по масите близо до прозорците с гледка към Златния рог и други исторически части на града. Изтокът и Западът се срещаха в това кафе, както хиляди години в града от другата страна на дебелите три стъпки стени. Някои неща никога на се променяха.

Не, всъщност доста се променяха. Кула Галата бе известна още като „Кристеа Турис“, което генуезците превеждали като „Кулата на Христос“. Византийците я нарекли „Мегалос Пиргос“ — Голямата кула, защото конусовидният каменен завършек бил — и си остава — една от най-големите забележителности на града.

Генуезците построили кулата през 1348 година, когато разширявали владенията си в града. Първоначално тя била замислена като отбранително съоръжение, после служила за гарнизон на еничарите, елитните турски войски, а след това като затвор за военнопленници.

През вековете кулата била реконструирана многократно. Унищожена отчасти от огън и бури, тя загубила конусообразния си покрив през 1875 година, който бил възстановен отново чак през 1967 година.

Ахмед Челеби Хезарфен, един от първите авиатори, полетял от кулата над Босфора до подножието на Юскюдар в анадолската част от града. Това станало някъде около 1632 година.

Лурдс не можеше да си представи да скочи от кулата с чифт криле. Разбира се, не можеше да си представи и да бяга от въоръжени убийци. Но да се хвърлиш от кулата беше съзнателно решение. Да побегнеш пред лицето на смъртта бе по-скоро инстинкт. Както винаги, той се замисли за някогашния авиатор и изпита огромно уважение към стремежа му да открие летенето.

Гледката беше прекрасна, виждаше се пристанището заедно с по-голяма част от историческия стар град и няколко от най-почитаните места. Лурдс й се беше наслаждавал на няколко пъти. В момента повече се притесняваше от намесата на полицията. След бягството му от втората престрелка беше сигурен, че турските власти ще го изритат от страната като нежелан гост. Любезно, разбира се.

Надяваше се да разгадае тайната на книгата — книгите, поправи се сам, чувствайки, че времето не стига и че и други хора се трудят върху превода, — преди властите да са успели да го заловят. Олимпия говореше по телефона с някого, който можел да ги скрие за няколко дни, но така й не сметна необходимо да спомене кой е. Не помагаше особено и фактът, че професор Олимпия Аднан вече също беше издирвана от полицията.

Няколко инициативни студенти бяха заснели атаката срещу университета с телефоните и смартфоните си. Много от клиповете бяха качени в YouTube и местните телевизионни канали излъчваха новината.

Клийна седеше от другата страна на масата и гледаше телевизора зад бара.