Кодът на Луцифер [bg]

— Клийна? Така ли се казваш? — попита той.

— Сега не е време за запознанства — изръмжа тя.

— Клийна Маккена — извика отново мъжът. — Не е нужно да умираш днес. Можеш просто да си вървиш. Дошли сме за професора. Отдръпни се и можеш да си тръгнеш.

Клийна погледна към Лурдс.

— Вярваш ли му?

Лурдс понечи да отговори, но не знаеше какво да каже.

— Аз не му вярвам — продължи тя и се огледа наоколо. — Стаята има ли друг изход?

— Не знам — отвърна Лурдс.

Клийна хвърли убийствен поглед към Олимпия.

— Можеше да кажеш дали кабинетът ти има друг изход.

Олимпия кръстоса ръце и я изгледа предизвикателно.

— Полицията идва насам. Включила съм телефона на високоговорител.

— Не мисля, че високоговорителят ще спре тези момчета.

Олимпия повиши глас, за да я чуят мъжете в коридора.

— Обадих се на полицията. Идват насам.

Клийна се спусна към дъното на стаята и попита:

— Къде е вратата? — След секунда извърна глава наляво и погледна полиците с книги, които покриваха стената. — На стената има библиотека.

Лурдс осъзна, че тя говори на някой друг, после видя метален отблясък в ухото й.

— Добре, добре. Ще погледна. — Клийна събори със замах книгите от едната полица. Тежките томове се стовариха на земята заедно със стъклен сувенир със статуята на гръцкия бог Посейдон.

— Хей! — извика Олимпия. — Какво си мислиш, че правиш?

Изведнъж в коридора се включи противопожарната аларма, рязко и пронизително. Лурдс предположи, че някой студент или преподавател я е активирал. Това бе добре. Поне всички студенти щяха да се измъкнат невредими.

— Госпожо! — извика глас по телефона на турски. — Какво става? Всичко наред ли е?

Без да губи време, Клийна се зае да разчиства втория рафт. Вратата едва се виждаше в дъното отзад, но Лурдс забеляза очертанията й. Импулсивно се зае да й помогне и започна да събаря книгите.

— Томас? — извика Олимпия.

— Госпожо? — обади се отново истанбулският полицай. — Моля, не прекъсвайте линията.

— Отзад има врата. — Лурдс задърпа книгите от горната полица.

— Олимпия, не мислиш, че тези мъже са дошли тук заради мен, нали? Не си създавам подобни врагове. Сигурно търсят книгата, която взех от катакомбите. И ако разберат, че ти знаеш нещо за нея, няма да разпитват само мен.

Клийна завъртя цялата полица и за малко да цапардоса Лурдс по лицето. Срещна погледа на Олимпия и нареди:

— Идвай тук!

— Не ми казвай…

В коридора нещо метално падна на пода, плъзна се и спря до вратата. Лурдс видя сферичната форма и удвои усилията си да се добере до тайния изход зад полицата.

— Имат граната!

— Отваря се навътре — извика Клийна.

Лурдс затърси дръжката, но не откри такава. Някой я беше свалил. Клийна го изблъска със свободната си ръка и стреля три пъти в ключалката.