Кодът на Луцифер [bg]

— Защо дойде в университета днес?

— Казах ти. Следях те.

— За кого?

— За никого.

— Не вярвам, че си дошла по своя воля.

— Защо? — В очите й проблясваха искри. — Не мислиш ли, че съм достатъчно умна, за да разбера, че от това могат да се изкарат пари? — Тя стрелна с поглед книгата. — Дошла съм за дял от печалбата.

Лурдс постави ръка върху книгата.

— Не се опита да я вземеш.

Клийна се нацупи, но не каза нищо.

— Предполагам, нямаш представа на кого да я занесеш, за да я продадеш. Нито дори колко струва.

— Мога да я продам на Кайин.

Лурдс се усмихна.

— Той още първия път се оказа много надежден.

Тя изрече една особено лоша дума, и то достатъчно силно.

— Не мисля, че и мъжете в университета си търсеха нови приятели — продължи той. — Да не споменавам факта, че си изгори моста, като застреля неколцина от тях.

— Има и други колекционери.

— Никой колекционер не би се заинтересувал от този ръкопис, освен ако…

— Или колекционерка.

Лурдс прие допълнението с кимване, но знаеше, че тя го казва само за да го подразни.

— Освен ако не знае историята зад книгата. Която ти също не знаеш.

Клийна му се намръщи.

— Наслаждаваш ли се на малките си тайни, професоре?

— Мисля, че всички се наслаждаваме. — Той отпи от бирата и се наведе към масата. — А сега идва ред и на малкия приятел в ухото ти. Ще ми разкажеш ли за него? Или нея?

Тя пресуши бутилката с вода и стана.

— Отивам да си взема още една. Ти искаш ли?

— Ако мислиш, че можеш да се въздържиш да не се изплюеш в нея.

— Всъщност не ми беше хрумвало. Досега. — Тя се запъти към бара.

Лурдс я наблюдаваше как се отдалечава и се любуваше на потрепването на стройните й бедра; Движението определено беше хипнотизиращо и завладяващо.

Олимпия седна на стола до него и поклати глава.

— За бога, Томас! Изобщо не си се променил. Животът ни е в опасност, да не споменавам, че ми прави компания в леглото през последните няколко дни, а сега не сваляш влюбения си поглед от младото момиче, все едно това е последният ти ден на земята.

— Съжалявам. — Лурдс усети как лицето му пламва. — Влюбеният поглед спада към мъжките черти, които са вградени във всяка клетка от моето същество. Не исках да те засегна.

Тя се усмихна.

— Не си ме засегнал. Знам какво представляваш от деня, в който те срещнах. Това е част от очарованието ти всъщност.

Лурдс вдигна въпросително вежди.

— Мъж с гореща кръв, който не чувства нужда да те покорява или да ти променя живота, с мечтата на много жени с кариера — обясни Олимпия. — Фактът, че си нежен и чувствен любовник, е бонус.

— Радвам се, че мислиш така.

— Не разбирам само как можеш да позволиш на едно хубаво малко момиченце да ти завърти главата, когато трябва да се погрижиш да я запазиш здраво на раменете си. Явно не са малко хората, които искат да ти я вземат.