![Кодът на Луцифер [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/9/kodt-na-lucifer-bg-download.jpg)
Кодът на Луцифер [bg]
- Автор: Броко Чарльз
- Серия: Томас Лурдс #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9546552518
- Переводчик: Анна Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кодът на Луцифер [bg]». Краткое содержание книги:
— И в двата случая смятаме, че името е нарочно избрано.
— Защо?
— Защото откакто съществува Братството, съществува и Кайин.
— Със сигурност не смяташ, че е един и същ човек. — Макар че беше способен да повярва в това и от самата мисъл го побиваха тръпки.
— Няма значение. Важното е, че ще успеем да преведем Свитъка на радостта.
— Защо сега, а не преди няколко години, когато се запознахме?
— Защото Братството не се доверява на никого извън собствените му редици — отвърна му Олимпия. — Трябваха ми години, за да ги убедя, че ти си човекът за тази работа. Ако Кайин не те беше отвлякъл, ако не беше се сдобил с тази книга и не беше успял да я преведеш, щяха да те подложат на изпитание.
— И ако се бях провалил?
— Никога нямаше да разбереш за Свитъка на радостта, още по-малко пък да имаш шанс да го преведеш.
— Ами ако след като ме отвлякоха, бях решил, че не искам да имам нищо общо с превода на този свитък?
Олимпия му се ухили.
— Знам, че ти е приятна компанията ми, но не се лаская от мисълта, че заради мен си останал в Истанбул. Ако беше намерил начин да изнесеш книгата от страната, щеше да си тръгнеш. Ако беше сметнал, че можеш да научиш достатъчно от копие на тази книга, щеше да го направиш и да хванеш първия самолет.
Лурдс знаеше, че е права.
— Няма ли да възразиш? Знаех, че е достатъчно да спомена, че разполагам с ръкопис, който никой друг не може да прочете. Суетата ти щеше да свърши останалото.
Лурдс си сложи шапката и каза:
— Отказвам да повярвам, че съм толкова предсказуем.
— Когато става въпрос за загадки, свързани с превод, всеки може да предвиди как ще постъпиш.
— Със сигурност не съм толкова прозрачен.
— Напротив. Това е една от причините да държа толкова много на теб и да не се опитвам да се увеся на врата ти.
Лурдс прикова поглед в изображението на змея.
— Искам да видя оригиналите.
— Щом докажеш на Братството, че си превел книгата, това няма да е никакъв проблем.
— Ами Свитъкът на радостта?
Олимпия се намръщи.
— Това е малко по-проблематично, но ти обещавам, че зависи повече от способностите ти, отколкото от нашето решение.
Преди Лурдс да я попита защо е проблематично, матираното стъкло на вратата се разби и се посипа в стаята. Червенокосата от летището стоеше от другата страна с пистолет в ръка.
16.
Истанбулски университет
Площад „Баязид“
Истанбул, Турция
19 март 2010
— Ставай! — Клийна махна с пистолета си към Лурдс.
Той спокойно се изправи и закри Олимпия с тялото си. Действието му не беше породено толкова от храброст, колкото от чувството за вина, че е застрашил живота й. „Явно още държи да си прибере наградата за главата ми“, кисело си помисли той.
С надеждата, че гласът му няма да трепне, той рече на Олимпия:
— Обади се на полицията и им кажи какво стана.
— Томас, коя е тази жена? — попита Олимпия.
Лурдс не можеше да повярва. Една жена се беше появила в кабинета й с оръжие, а Олимпия искаше да знае коя е тя и в тона й се усещаше ревност.
— Това е жената, която ме отвлече от летището. Обади се в полицията.
Клийна погледна надолу по коридора.
— Нямаме време за полицията. Те идват.
— Кои? — механично попита Лурдс. — Полицията ли?
— Не. Ако знаех кои са, щях да ти кажа. Но са големи и страшни. И имат пистолети.
— Явно всичките ти познати имат пистолети — отвърна Лурдс.
— Не обвинявай мен. Те търсят теб. Можех да се измъкна, вместо да рискувам главата си. И за това ли искаш да ме изкараш виновна?
— Как ме откри? — попита той.
Лицето на жената доби отчаяно изражение.
— Шегуваш се, нали? Дошъл си да изнасяш лекции в университета. Пише го във всички вестници. Особено след случката на летището. Цял Истанбул знае, че си тук.
След миг Клийна изруга и се шмугна в стаята. Куршумите се забиха в рамката на вратата. Лурдс залитна назад и за малко да падне върху бюрото. Уплашеният вик на Олимпия отекна в ушите му и го накара да се размърда. Наведе се, взе раницата си и я метна на рамо.