Кодът на Луцифер [bg]

Не знам, отвърна той. Нагоре? Надолу? Сочеше с ръце, за да го разбере по-добре. Устата, очите и носът му смъдяха от газа в зашеметяващата граната. Сълзи замъгляваха погледа му, докато се озърташе из помещението.

Два пронизителни пукота пронизаха глухотата му и той разпозна трясъка на изстрели. Погледна разтревожено през отвора, чудейки се дали Клийна е успяла да се измъкне жива от офиса.

Тя влетя през вратата и се стовари върху него. Той я хвана здраво и падна заедно с нея по гръб на пода.

Клийна го изгледа, сякаш беше някакъв нескопосен кретен, което — раздразнено си помисли Лурдс — не беше честно. Той се беше разтревожил за нея.

Тя се изправи и почти успя да го срита в чатала. Лурдс беше сигурен, че извика, и се радваше, че никой не можа да го чуе. После мислите му се съсредоточиха отново върху оцеляването.

Дим от гранатата нахлуваше в помещението. Трудно беше да се диша. Лурдс се оглеждаше трескаво наоколо, не знаеше как ще се измъкнат оттук. Още се намираха в смъртоносен капан.

Екарт стоеше в коридора с вдигнат пистолет. Лявата му ръка стискаше здраво дясната, за да може да поеме отката и полуавтоматичният пистолет да не засече. Той надникна през дима, очакваше Лурдс и двете жени да се появят всеки миг. Зашеметяващата граната съдържаше и сълзотворен газ. Изчака малко и надникна през вратата.

Два изстрела проехтяха набързо и Хумболт се сгърчи и политна назад. Извърна се и се хвана за лицето, но кръвта вече се лееше от разбития оптически мерник на маската му.

Екарт изруга. За саморасла терористка жената беше доста добра.

Хумболт залитна още две крачки назад и се свлече на земята. Главата му отскочи от пода и Екарт разбра, че е мъртъв.

— Сигурен ли си, че кабинетът няма друг изход? — попита Екарт.

— Няма, сър — отвърна Мейфийлд в слушалката. — Два асансьора. Стълбищата в двата края на сградата. Това е всичко.

Екарт се помъчи да се постави на мястото на жертвите си и да се сети какво би направил, ако беше заклещен вътре. „Никога нямаше да се заклещиш вътре“, каза си той.

— Ами прозорците?

— Гранатата изби стъклата на един от кабинетите, сър, но хората не са излезли оттам.

— Можеш ли да видиш вътре?

— Не, сър. Димът е прекалено гъст.

— Продължавай да наблюдаваш — Екарт не сваляше очи от вратата. — Колко време мина от първите изстрели?

— Две минути и трийсет и седем секунди, сър. Доближаваме прага на мисията.

Екарт знаеше, че не могат да останат още дълго. Местната полиция щеше да пристигне скоро, а въоръжената охрана на колежа сигурно вече беше тръгнала насам. Ако не се изтеглеха скоро, нещата щяха да станат още по-мръсни. Наложи си да бъде търпелив. Каквато и заплаха да представляваше Лурдс за Съединените щати, скоро с това щеше да бъде свършено. Екарт беше твърдо решен да арестува професора.