Кодът на Луцифер [bg]

Лурдс следваше Олимпия и на свой ред беше следван от Клийна. Над главите им прогърмяха изстрели. Хиляди въпроси свистяха в главата му, дишаше на пресекулки от лютивия газ и напрежението. Краката му думкаха по бетонните стъпала.

Минаха площадката на първия етаж и се отправиха към мазето. По стълбите зад тях се чуха стъпки.

— По-бързо! — подкани ги Клийна, а Лурдс се зачуди откъде има въздух да говори.

Олимпия нито веднъж не забави крачка, стигна до мазето и се провря през вратата. Щом се озова вътре, веднага се обърна надясно. Сигнални светлини сияеха приглушено в мрака. Олимпия бръкна в джоба си и извади връзка ключове.

Спря пред огромна стоманена врата и започна да пробва ключовете.

— Не знаеш ли кой ключ е? — Клийна стоеше наблизо, стиснала здраво пистолета и обърната към вратата, през която току-що бяха влетели.

Без да й обръща внимание, Олимпия се съсредоточи върху ключовете. Лурдс знаеше, че катедрата по история често мести експонати или изследователски материали през тунелите под университета, защото беше много по-просто и по-спокойно, дори при лошо време.

Ключалката изщрака и Олимпия отвори вратата. Потърси ключа за лампата и го натисна. Ред нисковолтови крушки разпръснаха бяла светлина по протежение на тунела.

— Да вървим! — бутна ги Клийна, когато вратата на мазето се отвори с трясък, но не стреля, за да не разкрие местоположението им. Доверието на Лурдс във възможностите й нарасна. Беше забележителна млада жена.

Той влезе в тунела след Олимпия.

— Накъде води тунелът? — попита Клийна, докато затваряше вратата. Забави се, за да я заключи.

— След няколко метра — отвърна Олимпия — се разделя в три посоки към различни сгради.

— Вратата е здрава — рече Клийна. — Би трябвало да ги забави.

Олимпия кимна.

— Ще стигнем до разклонението, преди да са успели да я отворят.

— Освен ако не си носят гранатомет — отвърна Клийна.

Лурдс кисело си помисли, че това е напълно възможно, като се имаше предвид всичко случило се.