Кодът на Луцифер [bg]

— Да вървим! — каза Олимпия на турски и задърпа Лурдс за ръката.

Лурдс погледна нагоре към дупката. Въздухът в шахтата сякаш изгаряше ноздрите и дробовете му. Въпреки сковаващия страх, той си даде сметка, че газът е достатъчно тежък, за да се спусне към земята, и сега навлиза в асансьорната шахта.

— Хайде, Томас, да се махаме, преди тя да е слязла! — Олимпия дръпна вратите на асансьора пред нея. Беше стъпила върху кабината и изходът на втория етаж бе на нивото на брадичката й. — Помогни ми.

— Няма да я изоставим — отвърна Лурдс.

— Какво?

— Няма да я изоставим.

— Шегуваш се.

Лурдс заби пръсти в процепа между вратите и задърпа; Вратата се отвори няколко сантиметра, после се върна обратно.

— Няма да я оставим тук — повтори Лурдс. — Тя е част от това. Трябва да разберем какво знае.

— Все едно ще ти каже.

— Не знаеш къде е Свитъкът на радостта, нали?

Олимпия се поколеба.

— Не.

— Така си и мислех. Иначе нямаше да имаш нужда от книгата.

— Разполагаме с копие на книгата. Не можахме да я преведем. Затова имаме нужда от теб.

Лурдс се закова на място.

— Кайин не е разполагал с единственото копие?

— Не.

— Колко копия има?

— Не знаем. Може да има много.

Лурдс отново напъна вратата.

— Дано не е така. И няма да я изоставим. Тя има пистолет.

— Мислиш ли, че ще ни застреля?

— Не, но стреля фантастично по преследвачите ни.

Клийна се спусна в асансьорната шахта и погледна към тях.

— Късно е — измърмори Олимпия на турски.

— Пропуснах ли любовната разправия? — попита Клийна.

Без да й обръща внимание, Лурдс насочи цялото си внимание към отварянето на вратите. Щом се открехнаха този път, той продължи да бута, докато не стигна до повратната точка и те се плъзнаха настрани. Той се извърна и каза:

— Хайде, Олимпия, ти си първа!

Олимпия остави раницата му върху кабината, после стъпи на сплетените му ръце и се прехвърли през ръба на втория етаж. Лурдс й подаде раницата си и се извърна към Клийна.

— Гаджето ти май не ме харесва много — рече тя.

— Не ми е гадже. — Лурдс не разбра защо почувства нужда да уточнява, особено насред яростна престрелка. Реши, че най-вероятно е въпрос на рефлекс. — Просто сме добри приятели.

— Много добри приятели. — Клийна се направи, че не вижда преплетените му ръце, подскочи и с лекота се набра и прехвърли на втория етаж, след което се изправи на крака.