За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
1. Той установява, че трябва да има длъжности, които биха могли да заемат плебеите; и малко по малко разпространява това право върху всички, като прави изключение за длъжността «интеррекс».
2. Властта на консула бива разделена и от нея образувани няколко длъжности. Създава се длъжност на преторите, на които се дава правото да разглеждат гражданските дела; назначават се квестори — за съдене на престъпления против обществото; установяват се едилите, на които се възлагат полицейските функции; установява се длъжността на ковчежниците — за работа с обществената хазна; накрая чрез създаване длъжността на цензурите консулите биват лишени от онази част на законодателната власт, която се занимава с нравите на гражданите и временния надзор над различните държавни съсловия. Главните прерогативи, които са им оставали, са се свеждали до правото да председателствуват големите народни събрания, да свикват сената и да предвождат войски.
3. Свещените закони установяват длъжността на трибуните, които са можели във всяко време да спрат начинанията на патрициите и да не допускат не само частни, но и обществени оскърбления.
4. И най-сетне плебеите засилват влиянието си при вземането на обществени решения. Римският народ бива разделен по три начина: по центурии, по курии и по триби; и когато е трябвало да гласува, той бива разделян по едно от тия подразделения.
В първата група почти цялата власт е принадлежала на патрициите, първите граждани, богатите, сената, което всъщност е било едно и също; в куриите те са имали по-малка власт; в трибите — още по-малка.
Делението на центурии е било повече деление на цензовете и средствата, отколкото деление на лицата. Целият народ е бил разделен на сто двадесет и три центурии, всяка от които е имала един глас. Първите деветдесет и осем центурии са се състояли от патриции и първенци; останалите граждани са били разпределени по другите деветдесет и пет центурии. По такъв начин патрициите са господствувалн при гласуването.
В делението по курии патрициите не са имали тия предимства. Но все пак са имали. Тук е трябвало да се разглеждат въпросите на гаданията, които патрициите разбирали най-добре; и пред плебеите не е можело да се направи никакво предложение, което предварително не е било разгледано от сената и одобрено с негово решение. Само в делението по триби не е ставало въпрос нито за гадания, нито за сенатски предложения и патриции тук не са бивали допускани.
Но народът винаги е искал събранията, които обикновено са се правели по центурии, да се правят по курии, а събранията по курии — по триби; по такъв начин обществените дела минават от ръцете на патрициите в ръцете на плебеите.
Така, когато плебеите придобиват право да съдят патрициите — което започва с делото на Кориолан, — те искат да ги съдят по събрания на трибите, а не на центуриите; а когато се установяват в полза на народа новите длъжности на трибуните и едилите, народът се сдобива с правото да назначава длъжностните лица на събрания на куриите; след това, когато властта се затвърдява, той придобива правото да ги назначава на събрания на трибите.
Глава XV
Как по време на разцвета на републиката Рим изведнъж загубва свободата си
В огъня на раздорите между патриции и плебеи последните поискали определени закони с цел присъдите да престанат да бъдат следствие от капризната воля или произвола на властта. След дълга съпротива сенатът се съгласил. За съставяне на такива закони били назначавани децемвири. Смятало се е, че е необходимо да им бъде дадена голяма власт поради това, че им е предстояло да създават закони за спорещи страни, които почти не се разбират помежду си. Преустановено било назначаването на всички длъжности; и в комитиите били избирани само администратори на републиката. Те били обличани и с консулска, и с трибунска власт. Първата им давала право да свикват сената; втората — да събират народа; обаче те не са свиквали нито сената, нито народа. Само десет души в републиката са притежавали цялата законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Рим се оказва под властта на една тирания, по-жестока и от тиранията на Тарквиний. Когато Тарквиний е вършел своите насилия, Рим е бил възмутен от властта, която той е бил заграбил; когато децемвирите вършели насилия, той е бил ужасен от властта, която им е дал.
Но каква може да е била тази тиранична система, създадена от хора, които са получили политическа и военна власт само защото са познавали гражданските дела и които в условията на тия времена са имали нужда вътре в страната от малодушието на гражданите, за да могат да властвуват, а вън от нея — от тяхното мъжество, за да бъдат защитени?