За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Аристотел причислява към монархиите и империята на персите, и царството на лакедемонците. Но кой не вижда, че едното е било деспотическа държава, а другото — република?
Като не са познавали разпределението на трите власти в управлението, оглавявано от едно лице, древните не можели да си създадат вярна представа за монархията.
Глава X
Начин на мислене на други политици
Царят на Епир Арибас не можел да си представи друго средство за смекчаване на едно политическо управление освен републиката. Молосите, които не знаели как да ограничат една и съща своя власт, поставяли двама царе; те искали съперници, а в същност имали врагове.
Двама царе можели да бъдат търпени само в Лакедемон; там те били не същността на държавното устройство, а само една негова част.
Глава XI
За гръцките царе от героичната епоха
У гърците в героичната епоха било установено нещо като монархия, която не просъществувала дълго. Тези, които са създавали занаяти, водели войни за народа, събирали наедно разпръснатите хора или раздавали земи, са получавали царска власт и са я предавали на своите деца. Те са били царе, жреци и съдии. Такъв е бил един от петте вида монархии, за които говори Аристотел; и това е единственият вид монархия, който напомня за действително монархическа държавна уредба. Разбира се, планът на тази уредба е противоположен на днешните наши монархии.
Разпределението на трите власти там е било такова, че народът е имал законодателната власт, а царят — изпълнителната заедно със съдебната; между другото в познатите ни монархии господарят държи изпълнителната и законодателната власт или поне част от законодателната власт, но не съди.
При управлението на царете от героическата епоха трите власти са били лошо разпределени. Тези монархии не са могли да просъществуват, защото народът, притежавайки законодателна власт, е можел при най-малкия каприз да ги унищожи, както е и направил навсякъде.
У един свободен народ, който притежава законодателната власт; у един народ, затворен в града, където всичко омразно става още по-омразно, най-голямото изкуство в законодателството се състои в това добре да се разпореждаш със съдебната власт. И няма по-лошо от това да дадеш тази власт в ръцете на оня, който е взел вече изпълнителната власт. От тоя момент нататък монархът става ужасен. Но тъй като в същото време той не участвува в законодателството и поради това не може да се защищава, той разполага и с твърде голяма, и с твърде малка власт.
Тогава още не е било открито, че истинската дейност на господаря се състои в това да назначава съдии, а не да съди сам. Противоположната политика би направила едноличното управление непоносимо. Всички такива царе са бивали изпъждани. Гърците не са могли да измислят как истински да разпределят трите власти в управлението на единия; те са стигнали до тази идея само при управлението на многото и са нарекли тоя вид държавно устройство «полис».
Глава XII
За управлението на царете в Рим и как са били разпределени трите власти там
Управлението на царете в Рим е било в известен смисъл сходно с управлението на гръцките царе от героическата епоха. То е паднало, както и другите управления, вследствие на общия за всички порок, макар само по себе си и по своята природа да е било добро.
За да разгледам по-добре тоя вид управление, аз ще го разделя на управление на първите пет монарси, на Сервий Тулий и на Тарквиний.
Короната е била избирана; и при първите пет монарси сенатът е вземал най-голямо участие в избора.
След смъртта на монарха сенатът разисквал дали да бъде запазена съществуващата форма на управление. Ако сметнел за необходимо да я запази, назначавал длъжностно лице, излъчено от неговите среди, което да избере монарх; сенатът е трябвало да го одобри, народът да го утвърди, гаданието — да потвърди избора. Ако едното от тия условия липсвало, трябвало да се направи нов избор.
Държавното устройство е било монархическо, аристократическо и народно; и между властите е съществувала такава хармония, че в периода на първите царувания не е имало нито завист, нито вражда. Монархът е предвождал войските и ръководел жертвоприношенията; той е имал власт да води гражданските и криминалните дела; свиквал е сената; събирал е народа; някои дела е предоставял на народа, други е уреждал заедно със сената.
Сенатът е имал голям авторитет. Монарсите често са вземали сенатори, за да разглеждат заедно дела; и не са предоставяли на народа нито едно дело, преди да са го обсъдили в сената.