За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Народът е имал право да избира длъжностните лица, да дава мнението си за новите закони и с позволението на монарха да обявява война или да сключва мир. Но той не е имал власт да съди. Когато Тул Хостилий предава на съда на народа Хораций, той е имал за това особени основания; за тях можем да прочетем у Дионисий Халикарнаски.
Държавното устройство се променя при Сервий Тулий. Сенатът вече не участвува в неговото избиране; той се е прокламирал чрез народа. Престава да разглежда гражданските дела и си запазва само криминалните; всички дела изнася на пряко обсъждане от народа; намалява налозите и цялото данъчно бреме стоварва върху патрициите. Така, отслабвайки монархическата власт и авторитета на сената, той засилва властта на народа.
Тарквиний не е бил избран нито от сената, нито от народа. Той вижда в лицето на Сервий Тулий узурпатор и взема престола, като смята, че има за това правото на наследник; изтребва по-голямата част от сенаторите; а с тия, които остават, не се съветва и дори не ги вика за участие в съдебните дела. Неговата власт се увеличава; и всичко, което е било в тази власт омразно, става още по-омразно; създава закони без него и даже против него. Той би обединил трите власти в свое лице, но народът най-после си спомня, че законодателят е самият той; и Тарквиний престанал да съществува.
Глава XIII
Общи разсъждения за състоянието на Рим след изпъждането на монарсите
Човек никога не може да се раздели с римляните; така е дори и днес в тяхната столица — напускаш новите дворци, за да търсиш развалините; така окото, успокоено от цветята на ливадите, обича да съзерцава скалите и планините.
Патрицианските фамилии винаги са имали големи прерогативи. Това тяхно отличие, голямо по време на монарсите, става още по-голямо след тяхното изпъждане. Това възбужда завистта на плебеите, които са искали да ги принизят. Недоволството биело по държавното устройство, без да отслабва управлението, понеже, доколкото учрежденията запазвали властта си, било е все едно от какви фамилии произхождат длъжностните лица.
Изборната монархия, каквато е бил Рим, необходимо предполага едно мощно аристократическо съсловие, което да я поддържа и без която тя би се превърнала в тирания или в народна държава. Но народната държава не се нуждае от това родово отличие, което да я поддържа. Ето защо патрициите, които са били необходима част от държавното устройство по време на монарсите, стават излишни по време на консулите; народът е можел да снизи патрициите, без да загуби от това и да промени държавното устройство, без да го разврати.
След като Сервий Тулий снизява патрициите, Рим е трябвало да мине от ръцете на монарсите в ръцете на народа. И народът, снизявайки патрициите, не е имал никакво основание да се страхува, че отново ще падне под властта на монарсите.
Състоянието на държавата може да се промени по две причини: или защото държавният строй се усъвършенствува, или защото той се разлага. Ако той се променя, запазвайки принципите си, това значи, че той се усъвършенствува; ако се променя, губейки принципите си, значи, че се разлага.
След изпъждането на монарсите Рим е трябвало да стане демокрация. Народът вече е имал в ръцете си законодателната власт; монарсите са били изпъдени по негово единодушно решение; ако той не е настоявал на това решение, Тарквиниевци биха могли да се върнат всеки миг. Да се твърди, че той ги е прогонил, за да стане роб на няколко фамилии, е неразумно. Така че положението на нещата е налагало Рим да стане демокрация; но не е станал. Необходимо е било да се смекчи властта на първенците, а законите да се наклонят към демокрацията.
Често държавите процъфтяват повече в неусетния преход от едно състояние към друго, отколкото в периода на господство на един или друг строй. Тогава всички пружини на държавата са напрегнати; всички граждани имат някакви претенции; хората ту се атакуват, ту се ласкаят; и се поражда една благородна надпревара между защитниците на падналия строй и поддръжниците на строя, който взема връх.
Глава XIV
Как разпределението на трите власти започва да се променя след изгонването на монарсите
Четири неща главно са нарушили свободата на Рим: всички длъжности — жречески, политически, граждански и военни, са се заемали само от патриции; на консулите е била дадена прекомерно голяма власт; народът е бил подложен на оскърбления; и най-сетне на народа не са оставили почти никакво влияние в гласоподаването. Народът е отстранил следните четири злоупотреби: