![Андромеда [A for Andromeda - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Андромеда [A for Andromeda - bg]
- Автор: Хойл Фред, Эллиот Джон
- Серия: Андромеда #1
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Юлиана Цветкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Андромеда [A for Andromeda - bg]». Краткое содержание книги:
Нов радиотелескоп, проектиран от младите учени Джон Флеминг и Денис Бриджър, под ръководството на професор Ренйхар, е издигнат в Болдършо Фел. Непосредствено преди официалното му откриване, телескопът улавя сигнал от далечната галактика Андромеда. Изследвайки сигнала, Флеминг разбира, че това е информация, която съдържа проект и данни за създаването на сложна изчислителна машина. Британското правителство разрешава строежа на този свръхкомпютър във военната база Торнес в Шотландия. Към екипа в Торнес се включва и биолога Маделин Доней, която получава от машината всички необходими данни за създаването на жива клетка. Създавайки живо създание по инструкциите на машината, Флеминг започва силно да се съмнява в целите, с които е изпратен космическия сигнал от Андромеда.
— Какво въвеждате? — Андре сграбчи бележника и започна да чете. — Откъде го взехте?
— Това си е моя работа — рече Доней.
— Защо не стоите настрана?
— Ще е по-добре да ни оставите сами — каза Доней на оператора. Той послушно се надигна и излезе от залата. Андре го изчака да излезе.
— Не ви желая злото — каза тя и гласът й прозвуча безстрастно, но много твърдо. — Защо не стоите настрана?
— Как смееш да ми говориш по този начин! — чу собствения си слаб и нелепо звучащ глас Доней, но вече не можеше да се овладее и продължи. — Аз те създадох! Аз те направих!
— Вие ли?
Момичето презрително я изгледа, после отиде до контролното табло и докосна терминалите. Дисплейните лампички веднага спряха да мигат бясно, но продължиха да святкат дотогава, докато Андре стоя там — силна и горда като млада богиня. След минута тя се оттегли и застана срещу Доней, вперила поглед в нея.
— От тази… малка шегичка започва да ни писва — каза спокойно тя, сякаш предаваше някакво съобщение. — Нито вие, нито доктор Флеминг, никой не може да застане между нас.
— Ако се опитваш да ме заплашваш…
— Не знам с какво сте се захванали. Аз не отговарям. — Андромеда сякаш гледаше през нея. Изходният принтер силно затрака и при този звук Доней се стресна. Тя последва Андре, но докато стигне до принтера, той спря. Андре внимателно разгледа листа, после го откъсна и го подаде на Доней.
— Вашата ензимна формула.
— Това ли е всичко? — Доней почувствува някакво облекчение.
— Не ви ли е достатъчно? — попита Андре и я изпрати със строго враждебно лице.
По това време Доней имаше трима асистенти — един старши асистент и двама току-що завършили студенти — момче и момиче. Четиримата синтезираха ензима. Това включваше доста работа в лабораторията, но никой от тях не се безпокоеше, защото нямаше странични ефекти. Към края на втория ден обаче всички започнаха да усещат признаци на крайна умора и изтощение. Изглежда, нямаше видима причина и те продължиха да работят, но в края на третия ден момичето припадна, а до сутринта на следващия ден Доней и химикът също се предадоха.
Хънтър ги изпрати в лазарета, а момчето ги последва съвсем скоро след това. Каквато и да беше болестта, тя се развиваше бързо — нямаше нито треска, нито някакво възпаление, жертвите й просто дегенерираха. Клетките умираха, обмяната на веществата протичаше по-бавно или спираше и един след друг четиримата отслабнаха и изпаднаха в кома. Хънтър бе отчаян й се обърна към Гиърс, който покри случилото се с мълчание.
До четвъртия ден Флеминг не знаеше почти нищо, но Джуди наруши клетвата и му съобщи. Той веднага телефонира на Рейнхарт и го помоли да пристигне от Болдършо, като накара Джуди да му осигури пропуск. Когато тя му го даде, той се затвори за цяла нощ в стаята си и на сутринта се появи мрачен, но доволен. Момичето обаче бе вече мъртво.
Единадесета глава
Антидот
Когато Флеминг пристигна в лазарета, покриваха лицето й. Останалите трима лежаха притихнали и неподвижни в леглата си с изпити и побелели като възглавниците лица. Чрез кръвопреливане едва успяваха да поддържат живота на Доней, която беше в съседния бокс. Тя лежеше мраморно бледа като надгробната статуя на някой стар боец. Флеминг втренчено я гледаше, когато Хънтър приближи.
— Какво искате? — Хънтър бе занемарил външния си вид и беше съвсем изнервен. Дори не си направи труда да прояви поне малко учтивост.
— Грешката е моя — отвърна Флеминг, забил поглед в изпитото лице на възглавницата.
Хънтър пресилено се изсмя.
— За вас скромността е нещо ново.
— Е, добре… не беше! — Пламнал, Флеминг се извъртя към него и измъкна от джоба си няколко листа, прикачени с кламер. — Обаче дойдох да ви дам това.
Хънтър с подозрение взе листовете.
— Какво представлява?
— Ензимната формула.
— Как, по дяволите, ви е попаднала в ръцете?
Флеминг въздъхна:
— Нелегално. Както трябва да правя всичко тук.
— Ако не възразявате, ще я задържа — рече Хънтър. Той отново погледна листовете. — Защо е задраскана?
— Защото е погрешна — Флеминг отгърна горния лист, за да покаже следващия. — Ето това е правилната формула. Няма да е зле, ако приготвите веднага лекарство.
— Правилната формула ли? — Хънтър изглеждаше леко объркан.
— Компютърът е дал на Доней обърнатата формула. Той е представил отрицателното като положително, за да й отмъсти за малкия номер, който я накарах да му изиграе.