Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
— Той… Той…
— Вие жена ли сте му? — внезапно попита лекарят.
— Да, аз съм Сторм Страйкър.
— Съпругът ви е жив, госпожо Страйкър, засега. Ако успея да спра кървенето, ще се оправи. Организмът му е силен и, ако не греша, е в чудесна форма.
— Не бързай, докторе — каза един от зяпачите, — другият умря. Вече с нищо не можеш да му помогнеш.
— Къде е прострелян Грейди? — искаше да знае Сторм.
— Отляво, точно под сърцето. Един-два сантиметра и щеше да е пътник. Щом спра кръвоизлива ще го откарам в хирургията да извадя куршума.
— Сигурен ли сте, че ще се оправи? — запита Сторм притеснено.
— Всичко ще е наред, ако ме оставите да си върша работата и престанете да задавате въпроси.
Сторм прехапа език и докторът продължи да се занимава с Грейди. С крайчеца на окото си зърна шерифа, който говореше с някои от зяпачите, после и с Нат Търнър. Видя, че отнесоха Бул и отново насочи вниманието си към Грейди и действията на лекаря.
— Госпожо Страйкър — Сторм погледна нагоре и видя шерифа да се извисява над нея. — Бих искал да ви задам няколко въпроса.
— Моля ви, шерифе, не сега. Не виждате ли, че съпругът ми е ранен?
— Ще отнеме само минута.
Сторм неохотно се изправи, приковала поглед в неподвижното тяло на Грейди, като се опитваше да се съсредоточи върху това, което й говореше шерифът.
— Какво знаете за случилото се, госпожо Страйкър? Подобни неща са незаконни в Гътри. Веднъж вече предупредих съпруга ви да не създава безредици.
— Грейди не е виновен, шерифе — рече Сторм негодуващо. — Бях със съпруга си, когато господин Търнър и Бул — убитият, се появиха и го предизвикаха.
— Защо съпругът ви е счел за необходимо да приеме? Цялата тази неприятна бъркотия можеше да се избегне, ако беше отказал. Както добре знаете, Страйкър вече участва в едно убийство. Трябваше да избегне това.
— Ще го арестувате ли? — попита Сторм, вцепенена от страх.
— Според господин Търнър, май съпругът ви е виновен.
— Той е лъжец! Аз бях там, когато Бул предизвика Грейди!
— Според слуховете съпругът ви едно време е вилнял с банда размирници. Дори казват, че е бандит, по прякор Размирника. Честно да си кажа, объркан съм. Кой е той?
Сторм се поколеба, опасяваше се да не изтърси нещо, което да навреди на Грейди.
— Не може да се вярва на клюки. Не се доверявайте на всичко, което чуете. Мъжът ми е семеен човек.
— Търнър настоява, че слуховете са верни, но капитан Старк казва, че произхождал от добро семейство, че баща му бил герой. Реших да оправдая съпруга ви поради липса на доказателства, стига да не причини някакви безредици.
— Случилото се днес не е по вина на Грейди, шерифе, кълна се. Търнър иска парцелите ни и е способен на всичко, за да ги получи. Трябва да ми повярвате.
— Честно казано, не знам на кого да вярвам. Лично аз харесвам съпруга ви. Затова и не дадох ухо на слуховете. Но няма да допусна скитници да се навъртат в Гътри и да създават неприятности. Този град не се нуждае от убийци. Гътри е още много млад, нов град. Тук законът тепърва се налага и не искам градът да се прочуе като място на беззакония. Капитан Старк е уважаван човек в областта и щом казва, че съпругът ви е почтен, ще го приема на доверие, докато сам не ме опровергае.
В този момент дойдоха двама мъже с носилка и лекарят им помогна да преместят Грейди на опънатия брезент.
— Извинете, шерифе — рече Сторм, обезумяла от тревога, — но трябва да вървя. Отнасят Грейди. — Без да дочака отговор, тя забърза след носачите.
Лицето на Грейди бе бяло като платно и той изглеждаше така безжизнен, че Сторм едва долавяше бавното надигане и спадане на гърдите му. Обзе я ужас. Не можеше да загуби Грейди, не и сега, не след като се научи да го обича, както никога не бе обичала дори Бъди.
Операцията мина добре. Продължи два часа и доктор Фини излезе от хирургията ухилен до уши.
— Казах ви, че съпругът ви е силен мъж, госпожо Страйкър. Ще се оправи напълно. Изваждането на куршума беше малко сложно, но той го издържа с впечатляващо мъжество.
През двата часа, докато траеше операцията, Сторм крачеше из чакалнята, а главата й се пръскаше от тревожни мисли. Думите на лекаря предизвикаха такъв изблик на благодарност, че всичко, което можа да направи, бе да увисне на врата му, за да не падне.
— Може ли да го видя?
— Може да надзърнете, но той няма да разбере, че сте тук. Още е под действието на силната упойка. Предлагам ви да си отидете у дома и да си починете. Утре вече ще може да говори с вас, макар и за малко.
— Да се прибера у дома? — запита Сторм и в гласа й се промъкна страх. — Искам да остана с Грейди.