Лотарията [The Winner - bg]

Мат Ригс спря за момент да огледа отново терена. Въздухът тук бе тъй ароматен и чист, небето тъй синьо, а покоят и тишината тъй божествени, че той отново се почуди защо е чакал толкова дълго, преди да напусне големия град, за да се засели в далеч по-спокойния, макар и не тъй интересен край. След като бе прекарал години сред милиони напрегнати и все по-агресивни хора, сега откриваше, че чувството за кратко усамотение е неподозиран балсам за душата. Тъкмо се канеше да извади от джоба си плана на терена, за да уточни някои детайли, когато всички мисли за работа мигом се изпариха.

Рязко извърна глава и приближи бинокъла до очите си, за да види какво е нарушило спокойствието на утринта. Бързо откри откъде идва внезапно екналият шум. Помежду дърветата забеляза двете коли, носещи се стремително надолу по пътя, идващ откъм имението. Първата кола бе голямо сиво беемве, а другата след нея — доста по-малка, но по-пъргава от мощния автомобил. Ригс прецени, че при скоростта, с която се движеха, най-вероятно бе и двете да се забият в някое дърво или в дълбоките крайпътни канавки.

Другото, което видя през бинокъла, го накара да се обърне и да хукне към своята кола.

По лицето на жената в беемвето бе изписан неистов страх и тя току поглеждаше през рамо, за да провери доколко се е приближил преследвачът й — без съмнение беше такъв, — докато физиономията на мъжа зад кормилото на малката кола бе мрачна и решителна. Ситуацията в миг пробуди всички някогашни инстинкти на Ригс, създадени в предишния му живот.

Той включи двигателя, без да е наясно с плана на бъдещите си действия, защото нямаше време да го състави. Излезе на пътя, като в движение закопча колана си. Обикновено държеше в колата си пушка, за да пропъжда змиите, но тази сутрин я бе забравил. Отзад имаше някакви лопати и железен лост, но се надяваше да не се стига до тях.

Докато летеше с пълна скорост, двата автомобила се появиха в полезрението му на главния път под него. Беемвето взе завоя едва ли не на две гуми, преди да се стабилизира, а другият автомобил го следваше плътно. Сега обаче вече бяха на правата, където тристата коня на голямата кола можеха да бъдат впрегнати докрай; жената бързо увеличаваше дистанцията между себе си и своя преследвач, ала Ригс знаеше, че това не може да продължава, защото предстоеше опасен завой. Отчаяно се надяваше жената да знае за него; в противен случай щеше да стане свидетел на смъртоносен полет към урвата, обрасла с яки дървета. При тази перспектива планът бързо се оформи в главата му. Натисна газта, пикапът полетя надолу и бързо взе да догонва втората кола, която — чак сега видя — бе черна хонда. Явно цялото внимание на шофьора й бе насочено към беемвето, защото, когато Ригс го задмина отляво, онзи не го и погледна. Нямаше как да не го забележи обаче, щом пикапът го засече отпред, при което му се наложи да намали рязко скоростта. Ригс зърна жената пред него да хвърля поглед в огледалото за обратно виждане, изненадана от внезапната му поява. Ригс се опита да й направи знак да намали, да я накара да разбере опасността от завоя. Не беше сигурен дали тя схвана жестовете му. Пикапът и хондата продължаваха да се носят на зиг-заг, вече опасно близо до стръмния наклон отдясно. Изведнъж пикапът занесе по чакъла, настилащ банкета, и за миг Ригс цял се стегна в очакване да се преобърне. Шофьорът на хондата се втурна да го задмине, като непрестанно натискаше клаксона. Ала по време на бившата си кариера Ригс неведнъж бе принуден да кара с опасно висока скорост и умело отвръщаше с маневра на всяка маневра на съперника си. Минута по-късно минаха през острия завой, от дясната страна на който се издигаше висока скална стена, а лявата граничеше с отвесна пропаст. Ригс тревожно погледна към нея, за да провери дали беемвето не се е разбило там, и с облекчение си отдъхна, като не видя следи от катастрофа. Когато излезе на правия участък, голямата кола му се мерна за миг и после се изгуби далеч напред.