Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
Наближаваше пладне в единадесетия ден, откакто започнаха да мерят сянката. Вече знаеха приблизително колко бързо нараства, но усърдно проверяваха за грешки.
Не споменаваха за това, но повечето знаеха още нещо — при злополучен обрат пак те щяха да предупредят за нахлуването на драконите… и да станат първите им жертви.
Джаяш и трима войници гледаха как маговете се подготвят за поредното измерване. На площ от почти хиляда крачки на дължина и седемстотин крачки ширина, се виждаха осем линии от железни клинове, забити между каменните плочи. Всяка линия съответстваше на посока на компаса, а удължаването й към края на площада показваше с колко расте сянката.
Джаяш обикаляше отбелязания терен и се взираше в разстоянията между последните клинове. Намръщи се — крайните два в югоизточната линия бяха малко по-далеч от другите, като че сянката се разтягаше. Озърна се наляво и надясно. Ако не го подвеждаше зрението, така беше и с южната, и с източната линия.
— Делир!
Магът от Ксетеск прекъсна разговора си със Сейпън, маг от Дордовер.
— Слушам те, Джаяш.
— Нов проблем ли си имаме през последните дни?
— Не бих казал — сви рамене Делир. — Сянката може би расте по-бързо. Това се забелязва, но не знаем дали ускорението е чак толкова значително. Нищо чудно заради облаците вчера да не сме измерили съвсем точно краищата й. Ще ти съобщим резултатите веднага след изчисленията днес. Време е да мерим.
Посочи скъсената сянка на пирамидата.
Маговете вече бяха оставили нов клин в края на всяка линия. Сега стояха до източната стена на пирамидата при маркера — дълъг гладък прът. Щом естествената сянка там изчезнеше, припряно започваха да мерят.
Джаяш си мислеше, че засега се справят добре, но този метод имаше недостатък. Сянката на разкъсването беше достатъчно малка в момента и обиколката по краищата на линиите не отнемаше много време. Но скоро тази сянка щеше да обхване и пирамидата, затруднявайки налучкването на мига, когато настъпва пладне. А измерването щеше да се проточва и да става все по-безнадеждно неточно.
Досещаше се, че по неволя и неговите войници щяха да участват, вместо да пазят площада, и въпреки това Гарваните приблизително щяха да знаят с колко време разполагат.
Пладне… Делир и Сейпън се разделиха, единият се втурна към северната линия, другият — към южната. Този път сянката беше ясно очертана по земята, без да пречат облаци или мъгла.
Двамата се наведоха да погледнат отблизо, сложиха клиновете и ги забиха с малки чукове. Обиколиха и останалите линии за по-малко от пет минути.
Джаяш веднага забеляза колко са обезсърчени и тръгна към тях. Маговете се срещнаха при южната линия и премериха разстоянието между последния клин и вчерашния. Направиха същото на още две линии, после Делир извади пергамент от кожената торба, оставена на земята.
— Какво става? — попита Джаяш, но вече знаеше.
— Почакай малко — помоли Делир.
Сейпън старателно пресмяташе върху пергамента. Повториха измерванията и чак тогава записаха резултатите в дневника си.
— Да чуя първото ти впечатление — подкани пак Джаяш.
— Много сме зле.
— Защо?
— Ще проверим и утре, но сянката нараства все по-бързо. Изобщо не е устойчива. Колкото по-широко е разкъсването, толкова по-стремително се уголемява.
Джаяш разсеяно побутна бузата си с език.
— Значи остава доста по-малко време, отколкото предполагахте.
— Да, доста по-малко. И не знаем дали няма да намалява все по-бързо. Тъкмо това очаквам.
— Какво е новото ви предвиждане?
Делир се озърна към Сейпън, който подчерта число на пергамента и му го подаде. Зениците на Делир се разшириха.
— Сигурен ли си?
— Да. Точността е приемлива.
— Ето ти предвиждането — преди си въобразявахме, че сянката ще покрие Парве след тридесет дни. Сега знаем, че остават осем.
Джаяш мълчаливо вдигна поглед към разкъсването, потрепери и си представи как драконите нахълтват в небето.
Тази нощ сякаш беше най-дългата в живота на Илкар. Незнайния и Дензър с общи усилия насочваха лодката към мястото, където хребетът Чернотрън стигаше до морето по източния бряг на Тривернския залив. Магът от Ксетеск поне се опитваше с искрено усърдие да усвои тънкостите в управлението на лодката. Малкият съд не беше застрашен от по-силните вълни насред залива и макар че се люлееше, упорито напредваше с издуто от вятъра платно.
Но нещо не беше наред. Илкар открай време вярваше, че има дарбата да вниква в чувствата на другите. Въпреки това умуваше озадачен защо Хирад не разбира, че тягостното настроение не се дължи само на нежеланието на Троун да си върне човешкия облик.