Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
— Следващата седмица — обеща Мередит и нахлузи ръкавиците си. — Дори ако се наложи да вържа Роб, за да стои мирен.
Сам избухна в тих смях. Той шиеше дрехите на семейство Трелоуни, както ги беше шил и баща му преди него. Ала когато хвърли поглед към улицата, усмивката му угасна и той се изплю презрително в праха.
— Проклетата брегова охрана! Само погледнете какъв изискан негодник са ни докарали чак от Бодмин!
Мередит вдигна глава. Безупречен джентълмен в яркочервен мундир с еполети, тъмносин панталон и дръзко накривена шапка стоеше на стълбището пред митницата.
— Кой е този човек, Сам?
— Идва от полка в Бодмин — повтори Сам и отново се изплю. — Изпратили са го да настъпи нашите мързеливци по задниците. Ох, прощавайте, милейди! Последната доставка и двете бутилки мадейра пред вратата преляха чашата. Властите не могат да понесат, че банда жалки контрабандисти могат да правят, каквото си искат, и то под носа им!
— Да, мисля, че си прав — съгласи се замислено Мередит. Барт вече й бе съобщил за новодошлия, но естествено не можеше да каже това на Сам. — Аз не знам нищичко, Сам. Кога е пристигнал лейтенантът?
— Преди два дни — отговори мрачно Сам. — Разправят, че обърнал митницата с главата надолу. Сигурно смята, че под негово ръководство нашите полицаи ще станат образцови служители на закона. — Саркастичният смях на Сам беше ясен знак за мнението му.
Мередит вдигна рамене с подчертано равнодушие.
— Бих се осмелила да кажа, че нашите хора няма да го посрещнат с добре дошъл. — Тя се огледа със смръщено чело. На улицата се бе появил лорд Ръдърфорд и черният жребец препускаше право към митницата и войниците пред стълбата.
— Затова пък чужденците му се радват — изръмжа Сам, докато наблюдаваше как двамата мъже се поздравиха приятелски. — Но какво друго може да се очаква от един лондончанин? Крайно време е лордът да се върне, откъдето е дошъл.
Мередит не можа да сдържи усмивката си. Местните хора бяха много недоверчиви към чужденците. Роднинството на Демиън с Матю Малори изобщо не беше достатъчно да бъде приет като свой. А любезниченето с новия шеф на бреговата охрана щеше да го направи още по-непопулярен.
Мередит се сбогува със Сам и също прекоси улицата по посока към митницата. Никой нямаше да го сметне за необичайно, тъй като тя се познаваше добре с лорд Ръдърфорд. Често го виждаха в компанията на братята й и тя беше длъжна да го поздрави.
— Добро утро, лорд Ръдърфорд! — Тя му протегна ръка и примигна срещу яркото слънце, което се отразяваше в бистрите води на река Фоуей.
— Лейди Блейк! Ваш слуга, мадам! — Той се наведе, взе ръката й и я стисна здраво. Погледите им се срещнаха за миг, пълни със смях и спомени, след което той я представи на офицера: — Мисля, че още не сте се запознали с лейтенант Оливър, мадам. Той пристигна наскоро от Бодмин, за да командва войниците от митническата служба.
— Наистина не съм имала тази чест — промълви хладно тя. — Приятно ми е, лейтенанте.
Офицерът удари токове и се поклони.
— За мен е чест, милейди!
— Значи дойдохте да се справите с безсрамните контрабандисти, които оставят подаръци на бреговата охрана? — Гласът й беше копринено мек, но не скриваше презрението й.
Лейтенантът се изчерви като рак. Всички местни хора, на които беше представен досега, му говореха по този начин. Единствено лорд Ръдърфорд беше искрен.
— Убеден съм, че много скоро водачът на контрабандистите ще се намери окован в затвора в Бодмин, мадам — заяви той. — Така ще му стане ясно, че под моята команда силите на закона и реда ще вземат отново връх. Никой няма право да се подиграва с реда и закона, най-малкото един жалък контрабандист.
— Възхищавам се на оптимизма ви, лейтенант — отбеляза все така любезно Мередит. — Желая ви добър ден, господа! — Тя направи кратък реверанс и мина на другата страна на улицата, където я очакваше кобилата й.
— Тези корнуолци! — изсъска гневно лейтенантът. — От две години съм в Бодмин и още не ги разбирам. Нямат нито една мила дума за чужденците, не уважават закона. Но аз ще заловя контрабандиста, въпреки всичко!
— Желая ви късмет, лейтенант! — В гласа на Ръдърфорд имаше искрено съчувствие и мрачното лице на лейтенанта се разведри.
— Естествено, милорд, вие знаете много добре какво имам предвид. Нали и вие сте чужденец в Корнуол.
— О, с мен беше точно обратното. Посрещнаха ме изключително любезно — отговори Демиън. — Може би защото не съм изразил намерение да прекратя веднъж завинаги снабдяването с контрабандни стоки. — Той се засмя, кимна на лейтенанта, и обърна Сарацин, за да тръгне след Мери, която препускаше към кея в посока Ландрет.