Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
И онзи се подчини, след което Куик се върна на мястото си. Сега Македа започна да говори, наистина много тихо, но можех да видя, че тя кипеше от вълнение.
— Тези мъже са наши гости — каза тя, — дошли по наша покана да ни служат. Искате ли да убиете гостите ни? И каква ще бъде ползата от това? Само едно може да ни спаси — разрушаване на божеството на фунг, тъй като според древното предсказание на този народ, когато идолът бъде унищожен, фунг ще напуснат техния град Хармак. А що се отнася до новото предричане на жреците на идола, че преди жетва главата му ще спи на равнината на Мур, как може да стане това, ако той е разрушен? Следователно защо ще се страхувате от заплахи, изградени върху нещо, което не може да стане? Но можете ли вие да разрушите този фалшив бог Хармак или смеете ли вие да се биете с фунг? Знаете, че не, защото, ако беше така, каква нужда имах аз да пращам за тези европейци? И ако вие ги убиете, ще се укроти ли Барунг от това? Не, заявявам ви, тъй като е храбър и честен човек, ако и наш неприятел, той ще се разгневи десет пъти повече на вас, отколкото преди, и ще ни нанесе още по-ужасяващо отмъщение. Заявявам ви освен това, че тогава трябва да си намерите друга Валда Нагаста да ви управлява, аз, Македа, ще се откажа от тази чест!
— Това е невъзможно! — извика някой. — Вие сте последната жена с древната кръв.
— Тогава можете да изберете една, чиято кръв не е толкова чиста, или пък да определите цар, както евреите са избрали Саул, защото, ако моите гости бъдат убити, аз ще умра от този срам.
Тези нейни думи като че стреснаха Съвета, някой попита какво желае тя да направят те.
— Да направите ли? — отвърна Македа, като отметна булото си. — Ами че бъдете мъже, наберете армия от всеки мъж, който може да носи меч, помогнете на чужденците и те ще ви поведат към победа. Хора на абати, бихте ли оставили да ви убият, бихте ли видели жените си робини и вашето древно име изличено от списъка на народите?
Тогава няколко от тях извикаха:
— Не!
— Спасявайте себе си тогава. Още сте много, чужденците тук имат опитност в боевете. Те могат да ви водят, ако вие ги следвате. Проявете храброст за известно време и кълна пред вас, че до жетва именно абати ще се настанят в града Хармак, а не фунг — в Мур. Аз казах, сега правете, каквото искате.
И ставайки от трона си, Македа напусна залата, като ни направи знак да я последваме.
Краят на тази история бе, че се установи мир между нас и Съвета на абати. Съобразно техния надут и педантичен ритуал те се заклеха тържествено върху рулото на Закона, че ще ни помагат по всякакъв начин да надвием фунг, че ще се подчиняват на заповедите ни, подлежащи на потвърждение от малък Съвет на генералите им. Накратко, тъй като бяха много изплашени, за известно време те забравиха своята омраза към нас, чужденците.
Така бе съгласуван оперативен план и бяха одобрени няколко закона от Съвета, регламентиращи за известно време нещо като мобилизация. Нека да изтъкна веднага, че това срещна най-ожесточена опозиция. Абати бяха селяни, които мразеха военната служба. От детството си те бяха слушали за опасността от нахлуване, но никакво истинско нахлуване не бе станало, фунг бяха винаги отвън, а те винаги вътре, като земен остров, и скалната стена, която те считаха непреодолима, беше тяхното море, което ги пазеше от заплаха. Те нямаха никакъв опит в кланета и грабежи, въображението им не бе достатъчно да разберат какво означаваше това. Те бяха потопени в дребнавостите на ежедневния живот и неговите належащи локални интереси. Техните домове в пламъци, самите те заклани, жените и децата им отвлечени в робство, хлябът по полята им унищожен, мъжете им диви скитници по скалите! Всичките тези ужаси им се струваха като лоша приказка, разказвана през дъждовни вечери, смътни и далечни събития, които може да са се случвали на ханазнитите, на джебуситите и амалекитите в отколешни времена, за които древната книга на Закона разказваше, но които никога не биха могли да се случат на тях, удобно устроените абати. В тази книга израелитите винаги побеждаваха, въпреки че фимилистияните, с други думи, фунг, стояха пред портите им. Защото трябваше да се помни, че тя не включваше никакво съобщение за крайното падане на Йерусалим и ужасното унищожение на гражданите му, за което те нямаха никакви познания.
Затова се получи така, че нашите мобилизационни групи, може би пресиращи отряди би бил по-точният термин, не бяха посрещнати добре. Зная това, защото този клон на делото бе свързан с мен, разбира се, като съветник на капитаните абати. При няколко случая, когато яздехме из селата покрай бреговете на прекрасното езеро, бяхме посрещнати с градушка камъни и дори обект на активни атаки, които трябваше да се смажат с кръвопролитие. И все пак армия от пет или шест хиляди души бе някак събрана накуп и разпределена по лагери, откъдето дезертиранията бяха непрекъснати, един-два пъти придружени и с убийството на офицери.