Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Да, мис.
Саул беше виждал младата си господарка толкова тъжна и потисната само на смъртното ложе на майка й.
— Има треска — заяви Алена след малко. Тя загрижено се приведе над пепелявосивото лице на Коул. Клепачите му потрепваха, сякаш се намираше в делириум.
„Не го оставяй да умре — отново и отново мълчаливо се молеше тя, — не го оставяй да умре!“
Двамата със Саул продължиха да работят безмълвно, разменяйки си само от време на време по някоя дума. Коул стенеше и се мяташе под големите черни ръце, които внимателно докосваха ранения му крак. Мускулите му се гърчеха от болка, за кратко време той изплува от безсъзнанието. С блестящи очи се взираше в малката, обрамчена от разрошени коси глава, когато Алена се навеждаше над него и миеше с топла сапунена вода мускулестите му ръце и косматите му гърди. Той безсилно повдигна ръка, опитвайки се да я докосне. Промърмори името й, но усилието бе прекалено голямо за него. Ръката му се отпусна назад и той отново потъна в нежния, тъмен свят на забравата.
Погледът на Саул угрижено се местеше от ранения янки на господарката му. С присвити вежди посочи раната.
— Обзалагам се, че има още нещо в тази дупка. Не знам какво, но ако е парче олово, трябва да се извади, защото иначе ще получи отравяне от кръвта.
Алена беше силно обезпокоена.
— Можеш ли да го извадиш?
— Прекалено надълбоко е, мис Алена, съвсем близо до костта. А и нямам с какво да бръкна да го извадя.
— Ще издържи ли до Ню Орлиънс?
— Не знам. Ако превържем крака му добре, сигурно ще издържи.
— Призори огледай наоколо и разучи откъде може да се промъкнем най-лесно. Предполагам, че в южна посока ще срещнем по-малко войски на Конфедерацията.
Когато направиха здрава превръзка на Коул, която притискаше огнестрелната рана, Алена наново смени чаршафите. Усилията й очевидно облекчаваха капитана. Сега той спеше толкова дълбоко, че нищо не беше в състояние да го събуди. Алена обръсна наболата му тъмна брада. След това той изглеждаше почти както по-рано и тя изведнъж осъзна, че беше гол. В мъждукащата светлина на лампата загорялата му кожа се открояваше на белия чаршаф. Дългата му, силна снага беше с безупречен ръст, широки рамене и тесни бедра. Горещина обля лицето на Алена, когато осъзна колко дълго беше наблюдавала Коул. Тя припряно го зави с един чаршаф.
— Стой още малко при него, Саул. В това време аз ще приготвя нещо за ядене. — Под този предлог Алена бързо се измъкна от стаята, без да дочака одобрителното кимване на Саул. Тя безцелно излезе в нощта.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
Коул Лейтимър лежеше неподвижно. Тих шум някъде наблизо го накара да осъзнае, че е буден. Беше ден и приятно мекият дюшек му подсказваше, че лежи гол в чисти чаршафи. Не можеше да си обясни как е попаднал в тази стая. В крака си все още усещаше притъпена, пулсираща болка, но когато го докосна с пръсти, установи, че е чисто и умело привързан. Бавно отвори очи и смаян разбра, че лежи в легло с дантелен балдахин.
Стройна фигура в момчешки дрехи мина покрай леглото и въпреки че кожата на лицето беше боядисана в кафяво, Коул навсякъде би познал този профил.
— Ал? — Гласът му беше силно прегракнал.
Алена бързо се спусна към леглото му. Когато загрижено се приведе над него, в очите й се четеше безмълвен въпрос.
— Как се чувствате?
— Можеш ли да ми дадеш нещо за пиене? — прошепна Коул с мъка.
— Ако е позволено, докторе — нежно го подкачи Алена.
Той кимна и леко й се усмихна. Със затворени очи слушаше отдалечаващите се стъпки. Когато отново отвори очите си, тя стоеше до леглото и внимателно го наблюдаваше. Коул пи дълго с помощта на Алена и утоли изгарящата го жажда. Той нямаше вече температура, но всички мускули го боляха. Срещу болката, пулсираща в крака му, явно нямаше облекчение.
— Искате ли да хапнете нещо? — попита момичето. — В кухнята има малко супа и овесен хляб.
Коул отпусна главата си обратно на възглавницата и изгледа Алена проницателно.
— Има ли достатъчно за всички?
Алена се изкиска сподавено.
— Сигурно още не сте забелязали, че семейство Гилът доста са допринесли за нашето благосъстояние. Но тъй като те заедно с янките си присвоиха нашите говеда, заслужават и ние да сме безмилостни към тях.
— Бих хапнал нещо — призна Коул. — Стомахът ми от няколко дни къркори ужасно.
Гъстата фасулена супа, сготвена с шунка и зеленчуци, беше погълната с огромен апетит. Когато малко по-късно Алена прибираше празния поднос, той се почувства укрепнал. Но всеки път, когато се опитваше да раздвижи ранения си крак, остра болка му напомняше за неговото положение.