Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Гейдж вдигна ръка и махна на мъжа да се приближи.
— Майлс, това момиче се нуждае от чифт обувки, които да са й по мярка. Можеш ли да ни обслужиш?
Сивокосият мъж пристъпи с готовност напред.
— Разбира се, Гейдж.
— Шимейн… — обърна се към нея Гейдж. — Господин Майлс Бекър. Майлс… да ти представя госпожица Шимейн О’Хърн.
Майлс Бекър кимна за поздрав.
— Просто Майлс, ако нямате нищо против, госпожице О’Хърн — предложи той с усмивка. Посочи й стол, на който да седне, разположи се на малко столче пред нея и свали едната от огромните й обувки. Изящният й крак го изпълни с възхищение, а след миг, когато вдигна глава, погледът му потъна в най-зелените очи, които бе виждал някога. Макар и заклет ерген, Майлс усети как докато се взира в тези блестящи ириси, пулсът на сърцето му се ускорява в отдавна забравен ритъм. Без да посмее да проговори, той се зае да мери ходилото й и да го очертава върху парче дърво. И все пак не можеше да прогони натрапчивото въздействие на това невероятно момиче. Беше като замайване от силен алкохол, от какъвто Майлс определено се нуждаеше в момента.
Доловил внезапното смущение на обущаря, Гейдж леко сви вежди, защото не му беше никак трудно да се досети каква е причината за него. Непосредствената близост до Шимейн О’Хърн със сигурност криеше рискове. Наистина, щом беше способна само с един невинен поглед да завърти главата на ерген като Майлс Бекър, едва ли някой мъж би могъл да устои на красотата и неподправения й чар, най-малко пък мъж, който е непрестанно край нея.
— Какъв модел обувки ще искате, госпожице О’Хърн? — попита Майлс с трепет в гласа и нервно прочисти гърло с плаха надежда, че тя няма да забележи смущението му.
— Нещо трайно — отвърна Шимейн и сама се изненада от промяната у себе си. Преди не чак толкова много време би си поръчала обувки от най-скъпата коприна или от най-меката кожа, без ни най-малко да я е грижа за трайността им. Но тогава можеше да разчита, че баща й ще плати за всичките й дрехи и аксесоари. Сега трябваше да се съобразява с ограничените средства на мъжа, който я притежаваше и да се опита да не му е в тежест. — Трябва да са удобни и да не са прекалено скъпи.
— Имам два модела, които отговарят на тези изисквания — информира я Майлс и отиде до работната си маса. След като порови из малка, разхвърляна купчина, той донесе два различни вида обувки, за които беше сигурен, че ще й свършат добра работа. — Тези са малко тежки и не са особено красиви, но са изключително здрави, госпожице.
Обувките наистина изглеждаха ужасно и Шимейн злощастно се запита как ще съумее да ги носи продължително време без краката й да се схващат от тежестта им и без твърдата кожа да й прави пришки. За нещастие не можеше да си позволи да се тревожи за такива дреболии. Напомни си, че е слугиня, а слугите не бива да бъдат претенциозни.
— Ако господин Торнтън одобрява…
Два чифта очи се вдигнаха питащо към Гейдж и отвлякоха мислите му от момичето. Уязвим съм за чара на Шимейн не по-малко от Майлс Бекър, укори се той, като хвана във всяка ръка по една обувка. Огледа ги от всички страни, пробва гъвкавостта и тежестта им, после ги върна и каза сърдито:
— Не подковаваш кон, Майлс. Момичето се нуждае от леки и меки обувки, а не от тези тежки налъми.
— По-хубавата кожа ще ти струва по-скъпо, Гейдж, и може да не издържи толкова дълго — предупреди го обущарят.
— Кой те кара да ми правиш сметка на парите? — сопна му се Гейдж. — Сега ми покажи какво друго имаш. Не искам да гледам как Шимейн се препъва в тези тромави обувки.
Майлс се подчини и накрая се спряха на по-подходящ и по-красив чифт. Гейдж плати, после кимна на обущаря за довиждане, вдигна Андрю на ръце и последва Шимейн навън.
Беше се смрачило и фенерите пред таверната вече бяха запалени. През вратата й долитаха бурен смях и весело подрънкване на струнен инструмент.
— Тати… гладен.
— Аз също, Анди — отговори Гейдж, осъзнал, че не е хапвал нищичко от сутринта. — Прекалено съм гладен, за да чакам, докато се приберем у дома.
Той погледна Шимейн и кимна по посока на таверната.
— Това не е същинска гостилница или кафене като онези, които съм посещавал в Каролина. Обикновено вътре стават гуляи, които са доста разюздани за вкуса на една добре възпитана млада дама. Обаче в Нюпорт Нюз това е мястото, където човек може да получи най-добрата храна, като изключим домашно приготвената. Но ако ти не…
Шимейн му се усмихна. След сблъсъка с Потс не беше и помисляла за ядене, поради което бе отказала предложения й от госпожа Макгий обяд.