Сълзи от злато
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзи от злато». Краткое содержание книги:
Максим направи няколко опита да завърже разговор. Елиза обаче мълчеше твърдоглаво, докато накрая той се отказа. Не можеше да не се забележи, че тя не бе в настроение и че ще играе ролята на обидена, докато й харесва.
Отегчен от лошото й настроение, Максим облегна главата си назад и изпъна краката си така, че петите му опряха повдигнатия цокъл на камината. Постави шпагата си, която носеше вечер винаги със себе си, напреки на коленете си. След това кръстоса ръце и затвори очи, докато си припомняше онзи момент, когато седеше пред ваната на Елиза и я видя гола. Ако и да не искаше сега да говори с него, той нямаше намерение да се оттегли в покоите си, или да се върне в салона. За него бе по-голямо удоволствие да я гледа омърлушена и обидена, отколкото изобщо да не я вижда.
Елиза продължи да сортира конците, поглеждайки скришом от време на време към Максим. Това беше човекът, който бе изпратил слугите си да я отвлекат, който бе отговорен за всички неприятности, които бе изтърпяла, мъжът, който я бе завел в чужда страна, чийто език не разбираше, който бе нахлул в покоите й и по безсрамен начин я бе смутил при къпането. И въпреки това присъствието му събуждаше у нея объркване и особена възбуда.
Осъзна бавно, че дишането на Максим стана по-дълбоко и по-равномерно. Това беше недопустимо! Просто да заспи в нейната компания! Тя бе обидена и същевременно ядосана. Пристъпи към огъня, за да сложи няколко цепеници върху горящите въглени. Докато беше при камината, не можеше да не го огледа по-подробно. Погледът й се плъзна по ботушите му с обърнат маншет, от които излизаха дълги, стройни крака. Подплатените му панталони с пъстра украса обхващаха плътно тесните му бедра. Несъмнено, той се облича с много вкус, за разлика от много суетни кавалери, които предпочитаха богато извезани дрехи и се перчеха с набиващите се копчелъци, и с това създаваха впечатлението, че собственикът парадира с мъжествеността си… Не, при Максим Сиймур не можеше да се открие никакъв недостатък. Лицето и ръстът му бяха съразмерно развити, като го правеха мъж, за когото всяко момиче може да мечтае.
Елиза се сепна, като забеляза накъде се отклонявала мислите и. Не, на този мъж тя един път завинаги ще отмъсти. Следвайки злобния си импулс, тя повдигна единия си крак и ритна краката, поставени на камината. Краката му паднаха на земята, от шпагата отекна метален звън. Той се събуди за миг, бързият му поглед веднага забеляза, че няма никаква опасност освен това проклето момиче. Той скочи и бутна шпагата с крак настрани, когато се изправи пред нея. Изведнъж застанаха очи в очи.
— Искате да говорите с мен? — Гласът му бе беззвучен.
— Отдавате ли ми напълно вниманието си, милорд? — попита тя нежно, за да не го дразни повече.
— Всичко което бих отдал някога на една дама, — увери я Максим. Погледът му я прикова, докато тя се изчерви. — Срещал съм някои жени, които с удоволствие бих натупал, за да ги науча на по-добри обноски. Въпреки това, никога не съм вдигал ръка срещу тях, макар че изкушението е било изключително голямо.
— Милорд, вие схващате границата на приличието много своеволно, — избухна Елиза. — Пренебрегвате моята интимна сфера и нахлувате в покоите ми, като че сте в пълното си право като господар на този замък.
Максим забеляза как пулсът биеше по врата й, докато погледът му се плъзна надолу и се спря на бликащите й от чувство гърди.
— Не направихте ли вие същото и не ме ли засегнахте, докато спях? — пророниха устните му.
Елиза пристъпи плътно до него, така че можеше да чувства дъха й.
— Искате всъщност да ме напердашите като някаква злобна немирница, нали? — Тя хвана панделките на ризата му и започна да глади гърдите му, сякаш трябваше да изпробва женската си изкусителност. Сега искаше да знае дали и той като Николаус е чувствителен към нежните докосвания. — Наистина ли ви измъчих?
Максим я погледна съсредоточено, любопитен какво крои.
— Да, беше мъчение.
— Болката ви непоносима ли е, милорд? Не искате ли да ме напердашите, докато ядът ви премине? — попита тя предизвикателно.
Това не бе хитрата лисица, която, познаваше, и той почувства опасността, когато момичето се облегна на него. Трябваше да се бори с желанието да я притегли към себе си и да задуши въпросите й с горещи целувки, когато почувства съблазнителното притискане на гърдите й. С пресипнал глас той прошепна: