Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
Аларт го изгледа смаян.
— Райднау… да се свържат чрез бракове с Хастурите?! Но в тях няма нито капка кръв на Хастур и Касилда!
— Ще я имат синовете им — неотстъпчиво натърти Михаил. — А с малко свежа кръв, току-виж, прастарите Серайс оцелеят, вместо да се изтребят сами чрез безплодие, каквато участ си подготвят Ейлърд във Валерон и както вече направиха някои Хастури. Известно ли ти е колко еммаска се родиха през последния век сред Хастурите от Каркоза, Ейлърд и Елхалин?
— Боя се, че твърде много.
Против волята си Аларт си спомни за довежданите в манастира нещастници — нито мъже, нито пълноценни жени, безплодни, с вродени уродства.
— Но не съм задълбавал в това…
— И все пак си позволяваш да имаш непоклатими предразсъдъци? — Веждите на Михаил пак се вдигнаха високо на челото му. — Научих, че си взел за жена една от дъщерите на Ейлърд. Е, колко здрави синове и дъщери имаш? Макар че защо ли те питам… Ако имаше наследници, не би се заклел да подкрепяш копелетата на друг мъж!
Уязвен, Аларт се озъби:
— Със съпругата ми сме женени само от половин година.
— Добре тогава, отговори ми — колко здрави законни синове има брат ти? Не упорствай, момчето ми. И ти разбираш напълно, че ако твоите гени се съхранят, ще стане чрез кръвта във вените на твоите недестро… Моята първа съпруга беше от Ардайс и нито едно наше дете не оцеля. Не е по-вероятно друго да сполети теб и съпругата ти.
Аларт наведе глава, вътрешно се сгърчи от угризения и печал: „Нищо чудно, че мъжете от нашата каста предпочитат извращенията. Твърде малко радост изживяват с жените си — или се чувстват виновни, или се страхуват за тях!“
Господарят на Алдаран разгада правилно изражението му и неговият глас веднага се смекчи.
— Сроднико, да не се впускаме в разгорещени спорове. Не исках да те обидя. Но с традициите, които сме си наложили в продължението на родовете си, заплашваме оцеляването си несравнимо повече, отколкото могат да ни застрашат някакви доскорошни бандитчета. Спасението понякога идва нечакано. И ми се струва, че Райднау ще помогнат на Серайс да се съхранят, стига вие от Елхалин да не им попречите. Но не за това сме седнали да си приказваме… Предай на своя брат, че дори да исках да се намеся във войната — а не е така, — не бих могъл да си го позволя. И аз съм в твърде затруднено положение. В раздор съм с брат си от Скатфел и се чудя защо още не е потърсил мъст. Какво ли крои? Алдаран е много привлекателна плячка и понякога виждам другите планински господари като киоребни, дебнещи, кръжащи наоколо… Стар съм вече. Нямам законно роден наследник, нито един жив син дори, остана ми само тази невръстна дъщеря.
— Но тя е прелестно дете, при това е здрава, доколкото мога да преценя. Има и ларан. Макар да нямаш синове, не би те затруднило да избереш подходящ зет, комуто да оставиш своето Владение!
— Надявах се да стане така. Вече се питам дали не е подходящ избор да я омъжа за някой от онези Райднау, но пък тогава всички вие — Хастурите, ще ми се стоварите на главата. Зависи и дали твоята сродница ще я преведе жива през болестта на прехода. Загубих вече двама синове и дъщеря, достигнали прага на младостта. Избрах втората си жена — Деонара от Ардайс, заради пробуждащия се рано в рода й ларан, нейните деца пък се раждаха мъртви. Дорилис оживя досега, но с нейната дарба… Страхувам се за живота й.
— Боговете да ни пазят от такава беда! И сродницата ми, и аз ще направим за нея всичко, което е по силите ни. Вече са известни много начини да бъде предотвратен трагичният завършек при болестта на прехода. И аз бях на крачка от преждевременния край, но оцелях.
— Щом е така — тежко промълви Михаил, — отправям най-смирена молба към теб, сроднико. Искай от мен каквото имам, но остани при нас и спаси детето ми!
— На твое разположение съм. И моят брат ми заръча да остана тук, докато мога да ти бъда полезен и докогато е необходимо, за да те убедя, че е по-добре за всички ни, ако останеш неутрален във войната.
— Това мога да ти обещая отсега.
— Значи аз пък съм на твоите заповеди. — В този миг горчилката в душата на Аларт се изля отведнъж. — Стига да не ме презираш, че не бързам към бойното поле, защото изглежда смяташ, че сега там е мястото на младите мъже от моя род!
Господарят на Алдаран сведе поглед.