Свидетел в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Свидетел в смъртта». Краткое содержание книги:
— Не, лейтенант. Мисля… — Млъкна и се изпъна, сякаш се готвеше да отдаде чест. — Извинете, лейтенант.
— Не е забранено да мислиш, Трухарт. Всъщност дори насърчаваме мисловната дейност. — Тя с горчивина си спомни жената, която го бе обучавала в началото на кариерата му, и бе опитала да го превърне в безчувствен робот. — Да чуем твоето мнение.
— Слушам, лейтенант. Според мен е толкова разгневен, че му е хрумнало да поиска адвокат. Освен това има зъб лично на вас. Докато пътувахме насам, се изказа доста… непочтително по ваш адрес.
— А пък аз бях решила да бъда любезна с него. Изчакай да приключа разпита, Трухарт. Ако искаш, отиди в помещението откъдето се наблюдава залата. След това ще закараш Стайлс до дома му или до ареста.
— Слушам, лейтенант. Позволете да ви изкажа благодарността ми, задето съдействахте за преместването ми в централното управление и вече не отговарям за събирането на труповете на бездомници.
— Преместването беше лесно, Трухарт. От теб зависи да останеш тук. Готови ли сте? — обърна се тя към Пийбоди и Фийни, сетне влезе в залата.
Стайлс седеше със скръстени ръце зад масичката, лицето му беше изкривено от гняв. Намръщено се втренчи в Ив и процеди:
— Как ще обясните това безобразие, лейтенант Далас? Известно ли ви е, че двама униформени полицаи ме арестуваха в дома ми и ме натикаха в патрулна кола?
— Пийбоди, напомни ми да направя забележка на колегите. В нашата работа грубостите са недопустими.
— Ще ви напомня, лейтенант.
— Включи записващото устройство — нареди тя и се приближи до масата. — Разпит на лицето Кенет Стайлс във връзка с разследването на случай №46178, ръководено от лейтенант Ив Далас. Присъстват капитан Райън Фийни и полицай Дилия Пийбоди. Господин Стайлс, уведомени ли сте за правата и задълженията си?
— Голобрадото ченге изрецитира стандартното предупреждение. Искам обаче да знам…
— Разбрахте ли какви са правата и задълженията ви, господин Стайлс?
Той иронично се усмихна:
— Не съм слабоумен, лейтенант. Относно правата всичко ми е ясно, но настоявам…
— Моля да ни извините за безпокойството — прекъсна го, облегна се назад и се усмихна. Отпадаше необходимостта отново да го уведоми за правата му и да го подсети да повика адвокат. — Разбирам колко неприятно е да бъдете доведен в полицията, ето защо още веднъж моля да ни извините. Ще се постарая да приключа разпита колкото е възможно по-бързо.
Фийни негодуващо изсумтя. Ив разтревожено го погледна, а Стайлс неспокойно се размърда и попита:
— За какво става въпрос? Искам да знам защо ме арестуваха и ме доведоха тук, сякаш съм престъпник.
— Прочетоха ти правата, Стайлс — озъби се Фийни. — Сега ние задаваме въпросите.
— Вече дадох показания. Съобщих на лейтенант Далас всичко, което знам.
— Сигурно не познавате онзи нещастник, когото сте обесили!
— Фийни! — вдигна ръка Ив. — По-спокойно!
Ирландецът скръсти ръце на гърдите си и намръщено се втренчи в актьора:
— Ако продължава да ме нервира, ще му дам да разбере къде се намира!
— Да прекъснем за малко. Господин Стайлс, искате ли чаша вода?
Актьорът смаяно примигна. Беше готов да се нахвърли върху нея, а ето, че тя го гледаше със съчувствие и дори му предлагаше чаша вода. Кимна и промърмори:
— Да, ако обичате.
— Защо не му поднесеш и обяд? — сопна се Фийни.
Ив се престори, че не го е чула, и наля вода в малка чаша.
— Господин Стайлс, имаме допълнителна информация за взаимоотношенията ви с Ричард Дрейко.
— Каква информация? Казах ви, че…
— А пък аз казах, че тук ние задаваме въпросите! — Фийни скочи на крака. — Харесва ти да забаламосваш полицията, а? Защо премълча, че си размазал физиономията на Дрейко. Изпратил си го в болницата, защо да не го пратиш и в гроба.
— Нямам представа за какво говорите — спокойно произнесе Стайлс, но като посегна да вземе чашата, ръката му трепереше.
— Господин Стайлс, предупреждавам ви, че ви очаква строго наказание, ако дадете лъжливи показания. — Тя се приведе и го погледна в очите. — Не искате това да ви се случи, нали? Ако ми съдействате, ще се постарая да нямате неприятности. Но решите ли да ме излъжете, не ще мога да ви помогна. Положението ви толкова ще се усложни, че няма да има полза дори ако направите пълни самопризнания.
— Не виждаш ли, че е страхливец — с отвращение процеди Фийни. — Не му е стискало да убие Дрейко, затова е натопил горката жена.