Свидетел в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Свидетел в смъртта». Краткое содержание книги:
Прокара длани по страните си и тежко въздъхна.
— Сигурно щях да го убия, ако не се бяха намесили съседите. Едва по-късно осъзнах колко безсмислена е била постъпката ми. Не навредих на Ричард, а едва не провалих кариерата и живота си. Стигна се дотам, че да завися от благоволението му. Той прие споразумението и се съгласи сведенията за случилото се да бъдат засекретени, за да запази собствената си репутация. Имах късмет, че е голям егоист. Едва след три години успях да изплатя петте милиона плюс безбожната лихва. После се опитах да забравя ужасната история.
— Излиза, че си имал основание да мразиш колегата си — намеси се Фийни.
— Може би. — Стайлс изглеждаше по-спокоен след изповедта си. — Но омразата отнема много време и енергия. Предпочитам да ги използвам за друго. — Той разпери ръце и масивните му златни пръстени проблеснаха. — Имам всичко което пожелая, радвам се на живота. За нищо на света не бих го рискувал заради типове като Ричард Дрейко.
— Не си рискувал, защото си сложил ножа в ръката на една жена.
Стайлс рязко вдигна глава, очите му блестяха от гняв.
— Никога не бих натопил друг човек, особено жена. Имах на разположение повече от двайсет и четири години, за да усвоя един урок, лейтенант. За мен Ричард Дрейко отдавна не съществува.
— Какво се случи с младата жена?
— Не знам. — Той тежко въздъхна. — Разделихме се. Навярно не й беше приятно да бъдем заедно, защото знаех за позора й.
— Би трябвало да ти е признателна.
— Наистина ми беше благодарна, лейтенант, но и тя като мен искаше да забрави кошмарната история. Скоро след това заминах за Лондон, сетне работих в Калифорния и в Канада. Загубихме връзка и нямам представа къде е тя сега.
„Много удобно — помисли си Ив. — Дори прекалено.“
— Как се казва тази жена?
— Абсолютно наложително ли е да ви съобщя името й?
— Историята е много трогателна, Кенет, само дето няма кой да я потвърди. Как е името на жената?
— Анджа Карвъл — промълви той и замълча, сякаш мислено отново се бе пренесъл в миналото. Тръсна глава, втренчи се в ръцете си. — Казваше се Анджа. Това е. Разказах ви всичко.
— Последен въпрос: къде бяхте вчера сутринта между десет и единайсет?
— Вчера ли? Както винаги по това време се разхождах в парка.
— Някой може ли да го потвърди?
— Бях сам — отвърна той с леден тон. Отново го обземаше гняв, но този път успяваше да го контролира. — Докога ще ме държите тук? Трябва да присъствам на траурната церемония.
— Предупреждавам те да не напускаш града. — Ив се втренчи в него. Чувстваше, че нещо не е както трябва, но не проумяваше точно какво. — Ако нарушиш заповедта, незабавно бъде издадена заповед за арестуването ти. — Тя стана и сигнализира на Трухарт, който беше в залата за наблюдение. — Полицай ще те придружи обратно до жилището ти. О, щях да пропусна — някога разговарял ли си с Лайнъс Куим?
— С Куим ли? — Стайлс стана и приглади реверите на костюма си. — Не. Никой от нас не разговаряше с него. Той презираше хората от актьорското съсловие. Доста беше особен. Няма да се учудя, ако откриете, че той е разменил ножовете. Мразеше актьорите.
— Пийбоди, възлагам ти да откриеш Анджа Карвъл.
— Надушвам нещо гнило — обади се Фийни. — Историята му е прекалено… нагласена и трогателна.
— Така е. По едно време изпитах усещането, че гледам представление, че всеки момент ще включат прожекторите и оркестърът ще засвири. Нищо чудно обаче Стайлс да е искрен.
— Дори да е казал истината, това не променя положението. Имал е зъб на Дрейко и не го отрича. Хора като него лесно не прощават. Нищо чудно омразата да му е държала влага цели двайсет и четири години.
— Имаш право — съгласи се Ив. — От търпеливите е, от онези, които скътват обидите в миниатюрни кутийки. Сигурна съм обаче, че не би си изцапал за втори път ръцете с кръвта на Дрейко.
И все пак интуицията й подсказваше, че Стайлс отново не е бил съвсем откровен. Може би си беше измислил нещо, друго беше пропуснал да разкаже.