Свидетел в смъртта

— Ела да ти покажа нещо. Може би ще те заинтересува.

— Успя ли да проникнеш? Бързо действаш. Но как… — Той млъкна. Приближи се до бюрото и промърмори: — По-добре да не знам, та като ме арестуват, с чиста съвест да твърдя, че съм невинен.

— Защо мислиш, че ще те арестуват? — Рурк посочи някакъв лист хартия. — Ето ти разрешително за отваряне на закодираните файлове.

— Божичко! — Очите на младежа се разшириха от изненада, той грабна листа и прочете написаното. — Напълно редовно е, подписът е на съдията Нетълс.

— Така изглежда.

— Бога ми, ти не си просто връх, ами същински Еверест — благоговейно прошепна Макнаб.

— Престани, Иън. Поставяш ме в неловко положение.

— Добре, млъквам. Но ще ми обясниш ли защо съм поискал разрешителното от съдия Нетълс?

Рурк се засмя и му отстъпи мястото си:

— Сигурен съм, че ще измислиш правдоподобно оправдание, ако изобщо те попитат. Предлагам да кажеш, че си действал на принципа „изстрел в мрака“.

— Да, обяснението си го бива.

— Помогнах ти малко, а сега се оправяй сам.

— Става. Много благодаря. Хей, може ли да те попитам нещо?

— Казвай.

— Ами… — Младежът смутено запристъпва от крак на крак и Рурк едва сега забеляза моравите му маратонки. — Въпросът е личен. Щеше ми се да издебна подходящ момент и да поговоря с Далас, обаче знаеш каква е…

— Много добре ми е известно. — Той се втренчи в Макнаб и макар положението да беше доста комично, внезапно му дожаля за младежа. — Проблеми с жените ли имаш, Иън?

— Да. По-точно с една жена. Рекох си, че сигурно умееш да се справяш с жените както се справяш с компютрите. Не ги разбирам тези фусти… — Въздъхна и побърза да добави: — Нямам проблеми със секса, но май не съм познавач на женската душа.

— Ясно. Слушай, Иън, ако си решил да обсъждаме непредсказуемостта на женския пол, ще ни трябват няколко дни и големи количества алкохол.

— Ха-ха! Извинявай, сигурно бързаш.

Рурк наистина нямаше време. Предстояха му важни съвещания за преразпределяне на няколко билиона долара, необходими за пълното завършване на курорта. Но парите можеха да почакат. Приседна на ръба на бюрото и попита:

— За Пийбоди ли се отнася?

— Ние… ние го правим.

— Иън, нямах представа, че си такъв романтик. Истински поет си!

Ироничният му тон накара младежа да се изчерви, после лицето на Макнаб се озари от усмивка.

— Правим секс и се чувстваме фантастично.

— Радвам се за двама ви, но Пийбоди едва ли ще се зарадва, че си споделил с мен за интимните ви отношения…

— Не става въпрос за секса — побърза да го прекъсне младежа. Страхуваше се, че Рурк ще загуби търпение и ще си тръгне, преди да му е доверил проблемите си. — Как да го обясня… Любим се често и когато сме в леглото, всичко е красно. Знаех си, че ще бъде така, още когато мечтаех да накарам Пийбоди да свали проклетата униформа. Но това е всичко. Всеки път, когато свършим… оная работа, се налага да я подкупвам с вечеря или да започна обсъждане на някой случай от работата ни, иначе тя веднага си отива или ме изритва, ако случайно сме в апартамента й.