Свидетел в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Свидетел в смъртта». Краткое содержание книги:
— Разбрано. — Ирландецът се насочи към масата, отрупана с храна. Няма нищо лошо да си похапне, докато наблюдава присъстващите.
Ив се обърна към съпруга си:
— Ако те бях изоставила преди двайсет и четири години щеше ли още да ми имаш зъб?
Той се усмихна и нежно приглади косата й:
— Трудно ми е да отговоря, защото междувременно щях да те преследвам и да отровя живота ти.
— Питам те съвсем сериозно.
— Защо мислиш, че ти нямам зъб? — Той я хвана под ръка и я поведе навътре в залата.
— Поне за миг престани с шегичките си.
— Добре, скъпа. Ако разбиеш сърцето ми, ще се опитам да събера отломките и да започна нов живот. Но никога няма да те забравя. Защо питаш?
— Обмислям една теория на Пийбоди за най-голямата любов в живота.
— Държа да ти кажа, че ти си най-голямата ми любов.
— Да не си посмял да ме целунеш! — изсъска тя, предугаждайки намерението му. — Тук съм по служба. Ето го и Майкъл Проктър. Погледни как се усмихва. Проверих банковата му сметка и установих, че е платил сто бона за зъбни коронки. Същевременно живее в кочина. Разговаря с една елегантна дама и изобщо не изглежда потресен или поне натъжен.
— Елегантната дама се казва Марсина и е прочута телевизионна продуцентка. Може би твоят човек възнамерява да се насочи към работа в телевизията.
— Преди два дни се кълнеше, че театърът е смисълът на живота му. Интересно как ще реагира, като ме зърне.
Тя си проби път сред множеството и с насмешка забеляза рязката промяна в поведението на Проктър когато я видя. Очите му се разшириха от изумление, той сведе глава и дори се прегърби, сякаш беше смазан от мъка. „Каква внезапна промяна — помисли си Ив. — До преди секунда беше жизнерадостен актьор, изпълняващ главната роля, а сега е смутен младок, който е само дубльор. Това е магията на театъра.“
— Здравей, Проктър.
— Добър ден, лейтенант Далас. Не знаех, че ще присъствате.
— Такава съм си — непредсказуема. — Огледа се и подхвърли: — Погребението на Куим едва ли ще бъде толкова тържествено.
— Куим ли? А, инспициентът. — Той се изчерви — може би истина се беше смутил, а може би това бе демонстрация на актьорските му умения. — Имате право. Ричард беше… беше прочут и уважаван от мнозина.
— Забелязвам, че мнозина вдигат наздравица в негова памет. — Тя се втренчи в чашата му. — И то със скъпо шампанско.
— Ричард го заслужава — намеси се телевизионната продуцентка. — Ако сега ни гледа от някъде, ще бъде доволен от церемонията. — Тя погледна зад Ив и лицето й грейна. — Рурк! Питах се дали ще присъстваш.
— Здравей, Марсина. — Той пристъпи към нея и я целуна по страната. — Изглеждаш прекрасно.
— Чувствам се добре, не отричам. — Марсина изгледа Ив от глава до пети и добави: — Това сигурно е съпругата ти. Добър ден, лейтенант Далас. Слушала съм много за вас.
— Извинете ме — смотолеви Проктър.
— Не изоставяй дамата заради мен — с меден глас каза Ив, но младежът вече се отдалечаваше.
— Видях… един приятел — измърмори и се гмурна сред тълпата като човек, който скача в океана от палубата на кораб.
— Навярно сте тук по служба — подхвърли Марсина и пренебрежително огледа смачкания панталон и протритото кожено яке на Ив. — Научих, че разследвате обстоятелствата около смъртта на Ричард.
— Информацията ви е точна. Ще ми кажете ли за какво разговаряхте с Проктър?
— Заподозрян ли е? — Марсина ококори очи. — Колко вълнуващо! Разговорът ни беше делови. Майкъл е много подходящ за роля в един мой филм. Попитах го дали му е възможно да отдели няколко дни и да отпътува за Ню Лос Анжелис, за да направим пробни снимки.
— А той какво отговори?
— По принцип се съгласи, но има договор с театъра. Останах с впечатлението, че изгаря от желание да замести Ричард на сцената. Естествено беше доста тактичен и не го каза направо, но се подразбираше. Уговорихме се допълнително да уточним подробностите. Той се надява съвсем скоро театърът отново да отвори врати за публиката.
Ив излезе на улицата и дълбоко си пое въздух, без да обръща внимание на дима, който се носеше от скарите на подвижните павилиони за бърза закуска и на оглушителния шум от превозните средства. Почувства се много по-добре, отколкото в залата, където парфюмираният въздух сякаш я задушаваше.
— Дрейко още не е изстинал, а Проктър бърза да заеме мястото му — подхвърли и горчиво се усмихна.
— Използва благоприятната възможност — отбеляза Рурк.
— Също като убиеца.
— Разбрах намека. — Той докосна трапчинката на брадичката й. — Довечера ще позакъснея. Ще се прибера към осем.