Свидетел в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Свидетел в смъртта». Краткое содержание книги:
— Ще видим какво ще излезе, като открием онази Карвъл — отсече тя. — Моят приятел Кенет подбираше информацията — разказваше… избирателно и мисля, че се справи добре.
— А пък аз мисля, че е бил влюбен в Анджа. — Пийбоди беше извадила джобния си компютър, но още не беше започнала проучването. — Това напълно променя нещата.
Ив любопитно изгледа сътрудничката си:
— Откъде ти дойде на ум?
— Забелязах как говореше за нея, преди да започне да обмисля всяка дума. Погледът му бе изпълнен с копнеж.
— Копнеж ли? — недоумяващо промърмори Ив и пъхна ръце в джобовете на панталона си.
— Точно така. Наблюдавах го внимателно и разбрах, че си спомня за онази жена и колко щастливи са били заедно… или му се е искало да бъдат щастливи. Мисля, че тя е била най-голямата любов в живота му. Когато си лудо влюбен, ти става нещо.
— Опиши това „нещо“.
— Ами… дори когато изпълняваш задълженията си, мислите ти са заети с любимия. Копнееш да бдиш над него, да го дариш с щастие. Защо ли ви обяснявам — гневно промърмори Пийбоди — като знаете как е.
— Какво знам?
— Вече сте открили най-голямата любов в живота си. Обаче има разлика — Рурк също лудо ви обича, а онази жена е зарязала Стайлс заради Дрейко. Ако вие откачите и изоставите съпруга си заради друг мъж, как според вас ще постъпи Рурк?
— Ще смачка съперника си като хлебарка.
— Именно. — Пийбоди доволно се усмихна. — Познава се, когато любовта ти е искрена. — Млъкна и започна да души: — М-м, каква е тази апетитна миризма?
— Не си отвличай вниманието с глупости — намеси се Фийни. — По-добре обясни защо е по-различно, ако Стайлс наистина е бил влюбен в онази Карвъл.
— Защото хората казват, че най-голямата любов ръжда не хваща. Той излъга, че е загубил връзка с нея.
— Браво, Пийбоди! — възкликна Ив. — Ако докажеш, че той поддържа контакт с Анджа Карвъл, автоматично следва, че е имал мотив да извърши престъплението… да довърши започнатото преди повече от двайсет години. Имал е възможност да подмени ножа, сетне да подмами Куим в театъра и да инсценира самоубийството му.
— Това са косвени улики — напомни й Фийни.
— Вярно е, но ако открием достатъчно, може би ще го принудим да направи самопризнание. Открий Анджа Карвъл, Пийбоди. Ако срещнеш затруднения, обърни се за помощ към Макнаб. Фийни, какво ще кажеш да посетим пищна траурна церемония?
— Жена ми все ми натяква по-често да общувам с големци.
— Пийбоди, хващай се за работа — нареди Ив.
— Слушам, лейтенант. — Тя ги изпрати с поглед, докато се отдалечаваха, и внезапно й се прииска да хапне зелена салата.
Съпругата на Фийни би останала във възторг от разнообразието на прочути личности, които присъстваха на траурната церемония в Рейдио Сити. Ричард Дрейко никога не беше играл на тази сцена, но разкошната зала в стил „арт деко“ беше много подходяща за случая. Говореше се, че продуцентът на актьора е наел най-престижната погребална агенция за организиране на церемонията. И тъй като това на практика бе последното представление на клиента му, си беше удържал петнайсет процента от печалбата.
На грамадни екрани се прожектираха откъси от пиеси с участието на трагично загиналия актьор, на страничната сцена имаше холограмно представление — Дрейко размахваше меч, защитавайки родината и дамата на сърцето си.
Хиляди щастливци — почитатели на актьора — бяха платили по двеста и петдесет долара за да бъдат в залата, останалите присъстващи бяха с покани.
Сред океана от цветя се виждаха островчета от хора, облечени в черно, а зяпачите въпреки изричната забрана заснемаха с камери знаменателното събитие.
На голямата сцена върху бял пиедестал беше поставен ковчегът от бледосиньо стъкло, в който лежеше Дрейко.
— Страхотно представление — прошепна Фийни.
Ив поклати глава:
— Представи си, дори продават сувенири — куклички и тениски с образа на Дрейко.
— Частната инициатива е двигател на прогреса — обади се Рурк иззад нея. Тя се обърна, изгледа го от глава до пети и попита:
— Защо си тук?
— Лейтенант, забрави ли, че покойният предаде Богу дух на сцената на моя театър? Длъжен съм да присъствам на погребението му. Освен това — той потупа джоба на елегантния си костюм — имам покана.
— Разбрах, че ще бъдеш зает през целия ден.
— Скъпа моя, понякога да бъдеш шеф е предимство. Прекъснах заседанието за един час, за да присъствам на церемонията. — Сложи ръка на рамото й, огледа се и потръпна. — Гледката е потресаваща.
— Истински кошмар, Фийни, предлагам да се разделим и продължим наблюдението. Ще се срещнем след час пред главния вход.