Свидетел в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Свидетел в смъртта». Краткое содержание книги:
— Май сте си поиграли заедно.
— Не сме, лейтенант. Честна дума!
Тя продължително го изгледа. Макнаб усети как по гърба му се стече струйка пот.
— Ще обясня как се добрах до сведенията, лейтенант. Тъй като при предишните проучвания ударихме на камък, а твоят инстинкт, на който се доверявам изцяло, подсказваше, че нещо е останало скрито от нас, предприех подход, който би могъл да се нарече изстрел в мрака. Точно така — изстрел в мрака. Посъветвах се със съдията Нетълс, който ми даде разрешително за проникване в засекретените файлове. Ето го! — Той победоносно го размаха. — Подписано е и всичко е наред.
— Сигурен ли си, че е наред, Макнаб? Има ли опасност да загазя заради теб? Помисли, преди да отговориш, защото ако ме вкараш в беда, ще ти го върна тъпкано.
— Сигурен съм, лейтенант! — обяви той, като се надяваше Рурк да не го е подвел. — Всичко е тип-топ.
— Идвам след десет минути. Не предприемай нищо без мен. И ако разбера, че Рурк ти е помогнал, ще ти извия кльощавия врат!
Веднага щом влезе в къщата, Ив се обърна към домашния скенер:
— Къде е Рурк?
В МОМЕНТА РУРК НЕ Е У ДОМА. НАМИРА СЕ В КАНТОРАТА СИ. ЖЕЛАЕШ ЛИ ДА ГО ПОТЪРСЯ ПО ВИДЕОТЕЛЕФОНА, СКЪПА ИВ?
— Не. И този път успя да се измъкне безнаказано.
— Устройството те нарече „скъпа Ив“. Трогателно е.
— Поредната шегичка на Рурк. Ако още веднъж го повториш, ще ти изтръгна езика.
По навик тръгна към стълбището, а Пийбоди примирено въздъхна и се затътри след нея. Мислеше си, че е глупаво да се изкачват пеш при наличието на толкова много асансьори.
Като влязоха в кабинета, по навик се ухили злобно на Макнаб, но мислено се помоли Ив да не изпълни заканата си да му извие врата. Не искаше да го признае дори пред себе си, ала се беше привързала към ексцентричния младеж.
Той скочи на крака и побърза да покаже документа:
— Ето, лейтенант. Сама се убеди, че всичко е съвсем законно.
Ив грабна разрешителното, внимателно го огледа и се поуспокои. Беше сигурна, че Рурк има пръст в тази работа, но поне документът беше наред.
— Този път ти се размина, Макнаб. Засега животът ти не е в опасност. Свържи се с Фийни, ще устроим съвещание по видеотелефона. А сега да видим какво си открил.
Онова, което Макнаб беше открил, се бе случило преди двайсет и четири години. История, изпълнена с насилие, злоба и ниски страсти.
— Излиза, че светският лъв Кенет здравата е натупал някой си Ричард Дрейко.
— Хубаво го е подредил — намеси се Пийбоди. — Избил му два зъба, счупил му носа и няколко ребра, освен това съумял да изпотроши мебелите, преди хората от охраната да разбият вратата и да го хванат.
— Адвокатът на Дрейко е предявил иск срещу Кенет, като е посочил, че клиентът му е бил нетрудоспособен в продължение на три седмици, нанесени са му били морални и материални щети и — това ми харесва най-много — за известно време не е бил способен на полово сношение. — Макнаб намигна на Пийбоди, но тя се престори, че не е забелязала.
— Обвиненията са били отправени срещу Кенет Стипъл — това е истинското му фамилно име. Променил го е на Стайлс веднага след потушаването на скандала.
Ив замислено каза:
— Споразумял се е с Дрейко да му плати исканата сума, която сигурно е надхвърлила пет милиона, за да се съгласи да засекретят информацията за случилото се. Журналистите от медиите не са подушили скандала, което също е струвало някой и друг долар на милия Кенет.
— Преди двайсет и четири години двамата още не са били прочути — отбеляза Пийбоди. — Но онова, което научих за Дрейко, ме кара да мисля, че е щял да проглуши ушите на репортерите, ако не са го подкупили да си държи езика зад зъбите.
— А може би го е използвал да изнудва Стайлс, да го заплашва, че ще разкаже истината и обществеността ще научи какво чудовище е великият Кенет Стайлс. — Ив поклати глава. — И все пак не вярвам Стайлс да се е страхувал от разкритията му, дори би могъл да извлече полза от рекламата. Да каже, че всеки е вършил глупости на младини. Според мен е по-важно защо е пребил Дрейко.
Тя погледна часовника си, замисли се, сетне се обърна към Макнаб:
— Продължавай в същия дух. Ако откриеш нещо интересно, веднага се свърши с мен или с Фийни. Ще бъдем в управлението, Фийни, обади се да ми осигурят помещение за разпит.
— Ще го арестуваш ли? — попита ирландецът.
— Естествено. Да видим как ще се изяви на моята сцена. Пийбоди, свържи ме с диспечерската служба — да изпратят двама униформени полицаи да приберат Стайлс. Искам да го докарат в управлението с патрулна кола. — Тя тръгна към вратата, а помощничката й извади комуникатора си.