Свидетел в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Свидетел в смъртта». Краткое содержание книги:
Рурк разбираше гнева му, затова попита:
— А ти искаш повече, така ли?
— Идиотско положение, а? — Макнаб кисело се усмихна и закрачи напред-назад. — Падам си по всякакви жени, особено по голите.
— Не виждам нищо лошо.
— След дълга обсада най-сетне успях да вкарам Пийбоди в леглото, но вместо да съм доволен, направо ще се побъркам. Тя е истинска загадка. Обикновено жените настояват да ги ухажваш, да им казваш, че не са само сексуални партньорки. Знаят, че ги лъжеш, но се примиряват. Въобразяват си, че някой ден лъжата може би ще стане истина.
— Смаян съм от философията ти — заяви Рурк и мислено добави, че ако Макнаб изложи възгледите си пред смесена компания, със сигурност някоя от дамите ще го ритне по най-чувствителното място. — Доколкото разбирам, Пийбоди не желае да бъде лъгана.
— Там е работата, че не знам какво желае. — Младежът гневно махна с ръка. — Знам, че й харесва да прави секс, че обича работата си и че в лицето на Далас вижда човек, който знае отговорите на всички световни загадки. Същевременно обаче заедно с онзи мръсник Мънро посещава оперни и театрални представления.
Рурк кимна, беше разбрал какво го тормози.
— Напълно естествено е да ревнуваш от съперника си.
— Какъв съперник ми е този нещастник? Започвам да си мисля, че тя не е наред, щом излиза с него. Посещават скъпи ресторанти и художествени изложби. Слушат музика, която дори не става за танцуване. Идва ми да му смачкам фасона.
Рурк си каза, че при подобни обстоятелства и той би постъпил по същия начин, но не изказа на глас мнението си. Замисли се, сетне промълви:
— Сигурно ще се почувстваш удовлетворен, обаче ще разгневиш въпросната дама. Защо не приложиш по-романтичен подход?
— Какво? Мразя да се лигавя.
— Никой не те кара да се „лигавиш“ — въздъхна Рурк. — Случвало ли се е да я поканиш…
— Разбира се — прекъсна го младежът. — Виждаме се две, три вечери в седмицата.
— Интересувам се дали излизате заедно, дали посещавате заведения или други обществени места, където законът забранява да се разхождате голи.
— О! Всъщност не.
— Ето че открихме добра изходна позиция. Покани Пийбоди на среща, отиди в жилището й в уречения час, после я заведи на ресторант или на бар. Докато се храните и гледате програмата, поведи разговор с дамата, но избягвай темата за секса и за проблемите в работата.
— Знам какво е да поканиш момиче на среща — обидено се сопна Макнаб. — Само че не разполагам с достатъчно средства да се състезавам с онова жиголо Мънро.
— Млади приятелю, личи си, че не познаваш жените. Всъщност никой от нас не знае какво таят в ума и сърцето си. Не се състезавай с Мънро. Знай, че всяка жена е непоправима романтичка и жадува за приключения. Постарай се да й ги осигуриш. Ако Мънро й подари орхидеи от парниците на планетата Флора, ти й поднеси букетче маргаритки, които си набрал в парк Грийнпийс.
Макнаб го слушаше с жив интерес, постепенно намръщеното му лице се проясни:
— Идеята си я бива! Възможно е да има резултат. Нищо чудно да последвам съветите ти. Личи си, че имаш опит с жените. Сърдечно благодаря.
— Няма защо. — Рурк взе дипломатическото си куфарче. — Знаеш ли, обичам хазарта, обичам и да печеля. Ако трябваше да избирам, бих заложил на теб.
Макнаб така се въодушеви от предложението му, че забрави за плодовия пай и веднага се залови за работа. Умът му беше зает с планове за първата му среща с Пийбоди и той за малко нямаше да види информацията на монитора.
— Божичко! — Скочи от стола, затанцува и грабна комуникатора си.
— Далас слуша.
— Лейтенант, натъкнах се на нещо интересно! През юни 2035 година Ричард Дрейко е завел дело за телесна повреда и за нанесени имуществени щети. Обвиненията са оттеглени и засекретени. Сключено е било споразумение, при което обвиняемият се с изръсил с пет милиончета. Споразумението също е било засекретено. Обвиняемият се казва…
— Как проникна в закодираните файлове, Макнаб?
Той примигна и в миг забрави инструкциите на Рурк. Опита се да печели време:
— Какво каза, лейтенант?
— Попитах как се добра до засекретената информация без решение на съответното служебно лице и без да си ме попитал дали да поискаш такова разрешение?
— Ами…
— Къде е Рурк? — тросна се тя.
Дори на миниатюрното екранче на комуникатора се виждаше как гневно блестят очите й.
— Рурк ли? — макар да подозираше, че е прекалено късно, Макнаб се постара да изглежда едновременно объркан и ядосан заради несправедливото обвинение. — Нямам представа. Май излезе по работа. Трябва ли ти?