Свидетел в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Свидетел в смъртта». Краткое содержание книги:
— Пийбоди, почакай — обади се Макнаб.
Тя се поколеба и заяви:
— Заета съм, приятел.
— Виждам. — Той я хвана за рамото и я обърна към себе си.
— Престани! — сопна се Пийбоди, но не се стърпя и го ощипа по задника. — Имам работа, с каквато се занимават истинските ченгета.
— Вие, униформените, само можете да мечтаете за класата на момчетата от нашия отдел. Слушай, предлагам да се видим довечера.
Тя гневно си помисли, че близостта му неизменно я възбужда, и промълви:
— Може да се отбия в апартамента ти, като свърши дежурството ми.
Макнаб си я представи гола и едва не се отказа да последва съветите на Рурк. После му хрумна, че нищо не им пречи да се любят след като са били на ресторант.
— Мислех да излезем…
— Прекалено студено е за секс на някоя поляна.
Той понечи да отговори, но за миг онемя, като си представи как се люби с нея под сенките на дърветата в Сентръл Парк. Сигурно ще бъде невероятно изживяване, стига да не ги нападнат крадци или убийци.
— Само за секс ли мислиш? — попита, когато си възвърна дар слово. — Нямам нищо против секса, но ако искаш, ще отидем в клуб „Нексъс“ да послушаме музика. Ще те взема от вас в осем.
— Ще ме вземеш ли? Добре ли чух?
— Да, ще дойда в осем. Тъкмо ще имаш време да се преоблечеш.
Досмеша го, като видя, че Пийбоди се взира в него така, сякаш на челото му е пораснало трето ухо.
— Пийбоди! Размърдай се! — нетърпеливо се провикна Ив, която вече се готвеше да слезе по стълбището.
— Тръгвай — усмихна се Макнаб. — Ще се видим довечера. — Тъй като беше окуражен от съгласието й, я притисна до себе си и страстно я целуна.
Тя се изтръгна от прегръдките му и залитайки излезе от кабинета.
Тринайсета глава
Ив набързо изпи чаша кафе и бе принудена да си вземе десертче от автомата, защото тайнственият крадец на шоколадчета отново беше обискирал чекмеджето на бюрото й. При първа възможност щеше да заложи капан и да залови негодника, но сега имаше по-важна работа.
Отби се да повика Фийни и докато се изкачваха с ескалатора към залата за разпити, тя предложи план за действие:
— Кенет Стайлс е добър актьор. Не бива да му дадем възможност да се превъплъти в някоя от ролите си. Искам да нарушим ритъма му.
— Този път аз ще бъда лошото ченге.
— Фийни, ти си… — Ив млъкна и започна да души. — Каква е тази миризма?
Ирландецът вдигна рамене:
— Не усещам никаква миризма… Повтарям, че този път ще бъда лошото ченге!
Каза го толкова решително, че тя забели очи, сетне примирено въздъхна:
— Съгласна съм. Отначало ще се преструвам на любезна и благоразположена, после ще го притиснем. Ако е довел адвокат… — Отново млъкна и задуши като ловджийско куче. — Мирише ми на… не мога да определя… а, сетих се — на сос за салата с много оцет.
— Какво ти става, Далас? Престани да отвличаш вниманието си с глупости. Съсредоточи се, предстои ни много работа. Ако е съди по побоя, който е нанесъл на Дрейко, Кенет Стайлс е доста избухлив. Да се опитаме да му подпалим фитила.
— Дадено. — Слязоха от ескалатора, тя се наведе към колегата си, подуши го и победоносно извика:
— Миризмата идва от теб!
— Млъкни, Далас! — избърбори той и се изчерви като рак.
— Защо миришеш на оцет? — ухили се Ив.
— Престани да дърдориш! — Фийни се огледа, за да се убеди, че наблизо няма техен колега, после прошепна: — Моята съпруга ми го подари по случай годишнината от сватбата ни.
— Оцетът е подходящ за приготвяне на салати, Фийни.
— Не е оцет, а одеколон.
— Миришеш толкова апетитно, че ми идва да те изям.
Ирландецът кисело се усмихна:
— С жена ми сте на едно мнение… Замълчи, за бога, не искам да стана за посмешище пред колегите. Тази сутрин не успях да се измъкна от къщи, без да се напарфюмирам. Не ми се щеше да обидя жена ми. Миризмата се усеща само отблизо, но е много трайна. Цял ден слизам и се качвам по стълбите или с ескалатора, защото ме е срам да взема асансьора.
— Загазил си, приятелю — заяви тя и се постара да прикрие усмивката си. — Кажи на съпругата си, че ще пазиш одеколона за специални случаи.
— Да не мислиш, че ще се хване? Далас, изобщо не разбираш жените.
— Имаш право. — Завиха по коридора и видяха Пийбоди, която разговаряше с някакъв униформен полицай пред залата за разпит. Той се обърна, Ив го позна и му кимна:
— Как си, полицай Трухарт?
Високият младеж се изчерви до уши:
— Добре, лейтенант Далас. Заподозреният е в залата.
— Лицето Стайлс е в залата — поправи го тя. — Още не е заподозрян. — Докато Трухарт размишляваше върху разликата, Ив си каза, че дори отдалеч младежът прилича на новобранец, както одеколонът на Фийни се подушваше отдалеч. — Лицето Стайлс пожелало ли е да присъства неговият адвокат?