Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
Той леко я целуна по челото, а после нежно попита:
— Спи ли ти се?
Тя поклати глава, все още порозовяла от удоволствието, което беше изпитала. Имаше чувството, че никога няма да й се приспи. Искаше да се чувства все така, като дете, което желае сапуненият му балон да е вечен.
— Искаш ли да поплуваш?
От четири години не беше плувала — откакто беше починал баща й. Тя се извъртя и легна на гърдите му, после се усмихна.
— С удоволствие. Макар че се чудех… дали не можем — искам да кажа, възможно ли е във водата?
— И много вероятно — палаво се усмихна той.
— Тогава да тръгваме? — прошепна тя с провокативен поглед.
— Предпочиташ да не забавиш следващия си оргазъм?
— Обожавам новите преживявания — измърка тя.
На следващата сутрин спаха до късно, защото новите и очарователни начини на плуване бяха доста изтощителни и почти по светло се бяха прибрали във вилата. След като спокойно се наобядваха с плодове, кифли и кафе, което Бо беше направил, защото Сирина всъщност никога преди това не беше варила вода, тя занесе платното и боите си на терасата с изглед към морето. Бо й достави удоволствието да й позира гол на една стара пейка, загорялото му тяло се криеше под сянката на пълзящ жасмин, а бутилка с бренди стоеше на удобно разстояние.
Сирина първоначално нахвърли грубата композиция в бледожълто, очерта небето и морето в светлосиньо и зелено, набеляза покрития с цветя зид, а после се съсредоточи върху красотата на мъжа пред себе си.
Почти цял час тя работи без да проговори, внимателно очертаваше контурите на фигурата, широките му плещи и едрата конструкция, леко наклонената му глава, докато слънцето се отразяваше в тъмните му къдри. Ръцете му бяха силни, красиви, щедро доставяха неописуемо удоволствие. Тя ги нарисува с подчертано внимание. А когато се зае с лицето, играта на светлосенките, чистата линия на костната му структура, правия нос и чувствени устни, тя заработи трескаво, твърдо решена да запечата образа му, преди светлината да се е променила. Постара се много и при очите, наслагваше пластове боя в желанието си да покаже дълбочината на характера, веселието му, донкихотовския темперамент, който очароваше и привличаше. Най-накрая добави шевовете над дясното му око със съвсем малко боя, сякаш да й бъдат за спомен от морската битка.
Бо пресуши половин бутилка, докато тя работеше, учтиво питаше колко остава, когато му се предоставеше възможност, от време на време се размърдваше, променяше позата си, но учудващо за толкова енергичен мъж се подчиняваше.
— Лицето е почти готово — утешително каза Сирина, когато Бо попита за последен път. — Сега започвам с тялото. Няма да продължи толкова дълго.
— Еротично ли ще го направиш? — попита той с усмивка.
— Не и ако искам да те покажа някъде.
— Ще го показваш като портрет?
— Анонимен, скъпи. Освен ако не искаш да те види целият свят.
— Не съм свикнал много с подобни работи.
— Набъбваме, а? — закачливо попита тя.
— Отчасти — шеговито отвърна той. — Свърши ли вече?
Сирина се засмя.
— Стой мирно още петнайсет минути, а после мога да продължа и без теб.
— Познато ми звучи.
— Тихо — каза тя. — Прекалено съм заета с това.
Бо си наля още и се отпусна с въздишка. Малко по-късно обаче той внезапно се изправи.
— Извинявай, имам нужда от почивка. — После се приближи, застана зад нея и заразглежда картината, докато тя продължаваше да работи по цветовете. — Ти си добра като Гейнсбъро — каза той след няколкоминутно наблюдение. — По-добра си дори от Рейнолдс и Ромни. Виждам как в бъдеще ще спечелиш много пари.
— Благодаря. Имаш набито око. Рейнолдс е скучен като мъртвия мрамор, който имитира.
— Много съм наблюдателен, нали?
Тя чувстваше присъствието му зад себе си и усети леката му целувка по тила.
— А тази красива художничка на терасата е най-талантливата — прошепна той.
— Позволи ми да свърша с тялото, преди светлината да се е променила — настоя тя. — Ще мога по-късно да поработя над фона.
— Добре. — Той се отдалечи, за да погледа морето.
Много скоро обаче Бо се върна като дете, което не го свърта на едно място, и я погали с тяло, за да почувства възбудата му.
— Утре светлината ще бъде същата — Той взе четката от ръката й. — Ела да ти покажа гледката от западната тераса, където сянката е по-приятна. — После остави четката й настрани, хвана я за ръка и я поведе по стълбите към терасата с шезлонгите.
— Нямаш търпение — тихо му се скара тя и се отдалечи, за да се полюбува на гледката.