Магьосникът Куестър Тюс
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът Куестър Тюс». Краткое содержание книги:
Речния господар остана загледан в нея, виждащ само дърветата и мрака и усещащ празнотата, с която нощта го обгръщаше от всякъде. Този път я беше загубил завинаги.
Обърна се.
— Връщай се обратно в бутилката — тихо заповяда на демона.
Черньото покорно се скри от погледа и Речния господар сложи запушалката. Остана за миг, загледан в бутилката, и изведнъж усети, че трепери. Напъха бутилката в торбата и пое през гората обратно към града. Звуците на музиката и танците започваха да се чуват по-отчетливо с приближаването му, но радостта, която му бяха доставяли преди, вече напълно бе изчезнала.
Премина през осветените с фенери мостове, по криволичещи пътеки и градински алеи и през цялото време усещаше как торбата тежи като собствената му вина. Най-сетне отново навлезе в парка.
Звярът-сянка все още седеше, където го беше оставил на тревата, и мъртвешкият му поглед не виждаше нищо. Той се надигна, когато усети Речния господар да приближава, и движенията му изразяваха явно нетърпение. Клетникът, помисли си Речния господар и мигом се запита, дали съжалението му бе насочено само към звяра.
Той приближи към звяра-сянка и остана така, наблюдавайки го. После му подаде обратно торбата с бутилката.
— Не мога да ти помогна — тихо каза той. — Не мога да използвам тази магия.
— Не можеш ли?
— Много е опасна — и за мен, както и за всеки друг.
— Велики Речни господарю, моля те… — простена звярът.
— Послушай ме — внимателно го прекъсна Речния господар. — Вземи тази торба и я пусни в най-дълбокото тресавище, което откриеш. Нека изчезне някъде, и да не се намери никога повече. Когато сториш това, върни се при мен и аз ще направя, каквото мога за теб, използвайки лечителските способности на езерния народ.
Звярът-сянка потръпна.
— Но ти можеш ли да ме върнеш към онова, което съм бил? — извика той. — Можеш ли да направиш това с твоята сила?
Речния господар поклати глава.
— Предполагам, че не. Не съвсем. Това никой не може. Звярът-сянка изпищя като ударен, измъкна торбата с бутилката от ръцете му и безмълвно побегна в нощта.
В първия момент Речния господар поиска да го преследва, но се отказа. Колкото и да му се струваше нежелателна възможността бутилката да попадне в чужди и неблагоразумни ръце, нямаше правото да се намесва в това. Нали в края на краищата звярът-сянка бе дошъл при него по собствена воля; по собствена воля трябваше да бъде оставен и да си отиде. А и освен него, той нямаше към кого друг да се обърне за помощ. Едва ли някой щеше да се реши да му помогне. Всички останали изпитваха ужас от него, а пък той не можеше сам да използва магията на бутилката, тъй че тя за него беше безполезна.
Звярът-сянка най-вероятно щеше да премисли и да послуша съвета му. Сигурно щеше да пусне бутилката и демона в нея в тресавището.
Завладян от мисълта за онова, което бе сторил тази вечер и преследван от спомена за майката на Уилоу на поляната, той напълно забрави за звяра-сянка.
По-късно имаше доста да съжалява за това, че в този момент не бе разсъждавал твърде трезво.
Звярът-сянка бяга през цялата нощ, измъкна се от блатистите гори на езерната страна и покритите с дървета хълмове, които обкръжаваха Сребърния дворец и продължи към високите планински склонове. В началото тичаше безцелно, просто за да избяга от разочарованието и отчаянието, но после, неочаквано и за самия себе си, откри целта, която му липсваше и побягна към онова, която му обещаваше тя. Той прехвърчаше от една долина към друга, южно от езерната страна и северно от Мелкор. Звярът-сянка беше по-бърз от стрела, бърз колкото самия Буниън и можеше да се озове на всяко място направо мигновено.
Призори вече се намираше на ръба на Дълбокия свлек. — Повелителката Нощна сянка ще ми помогне — мълвеше си той в мрака.
Заспуска се надолу по склона, като бързо си проправяше път през шубраците и скалите и стискаше торбата със скъпоценната бутилка в ръка. Светлината пропълзя иззад върхарите на планините и пъстроцветните светли петна прогониха мрака. Звярът-сянка продължаваше да върви.
Когато стигна най-сетне дъното на бездната, дълбоко сред гъстите гори със сплетени дървета, храсти, бурени и блатна растителност, Нощната сянка го чакаше. Тя изникна пред него сякаш от нищото, удълженият й страховит силует се надигна иззад сенките като призрак, черната й мантия контрастираше с бледата кожа, а белият кичур, който прошарваше гарваново черната й коса, сребрееше.