Смъртта е занимание самотно

Това беше. Ужасяващо оръжие, насочено към получателя и попаднало право в целта.

Събрах късчетата и се качих горе, с деветдесет години по-стар отколкото преди няколко дни.

Вратата на Хопууд пошушна „влез“ под дланта ми.

Навсякъде бяха разхвърляни дрехи — и по пода, и край куфара, сякаш се бе опитвал да го нареди, изпаднал бе в паника и бе хукнал само с една чанта.

Погледнах през прозореца. Велосипедът стоеше на кея, подпрян на електрическия стълб. Но моторетката му я нямаше. Което не доказваше нищо. Спокойно би могъл да влезе в морето с нея вместо пешком.

Господи, мина ми през ума, какво ли ще е, ако настигне Ан Оукли, а после двамата с Ан намерят и Кейл?

Обърнах кошчето за отпадъци върху паянтовото бюро до леглото и открих накъсан лист от модната в Бевърли Хилс яркожълта хартия за писма, в чийто горен край бе отпечатано К. Р. — инициалите на Констанс Ратиган. На листа личаха следните машинописни редове:

ПОЛУНОЩ. ЧАКАЙ ШЕСТ ПОРЕДНИ НОЩИ НА БРЕГА. МОЖЕ БИ, НО САМО МОЖЕ БИ, КАКТО НЯКОГА. И пак на пишеща машина — К. Р.

Шрифтът беше като на машината, която бях виждал отворена върху писалището в арабския салон.

Докосвах късчетата и се питах нима наистина Констанс е писала на Хопууд? Не. Щеше да ми каже. Друг някой му е пратил това преди около седмица. И той е препускал по брега като жребец, за да чака в прибоя Констанс да слезе засмяна при него. Дали, уморен от чакане, не я е завлякъл във водата и не я е удавил? После, уплашен до смърт, е изтичал в дома си, за да намери последната бележка, бележката с ужасните думи и отвратителните оскърбления, които са го простреляли в слабините. Тъй че е имал две причини да напусне града: уплахата и обидите.