Смъртта е занимание самотно

— Ако не друго, поне интегритет притежаваш, писателю. — Кръмли погледна към белите вълни, които се разбиваха край нас, сетне към стъпките по пясъка, после към къщата, бяла, студена и пуста в нощта. — Знаеш какво е интегритет, нали? Произлиза от думата integers. Сбор. Интегритет означава да събираш. Хитлер е притежавал интегритет. Нула плюс нула плюс нула прави нула, няма сбор. Телефонни повиквания плюс подводни отпечатъци плюс слепи предчувствия плюс глупаво доверие. Тия среднощни изстрели започват да ти ходят по нервите. Прав ли съм?

— Не, дявол да го вземе. Аз имам истински, жив заподозрян. Констанс го позна. Познах го и аз, ходих да го видя. Откриеш ли къде е бил тази нощ, откриваш убиеца! Ти…

Гласът ми изневери. Наложи се да сваля очилата и да изтрия ситните мокри солени петънца, за да виждам ясно.

Кръмли ме потупа по бузата и каза:

— Ей, стегни се. Откъде знаеш, че оня, който и да е той, не я е повел към водата и…

— Я е удавил!

— Заплувал е с нея, започнал да я увещава, преплували са сто и петдесет метра в северна посока и са отишли в неговото жилище. Никак няма да се учудя, ако я видим да се прибира на разсъмване с гузна усмивчица.

— Не — отвърнах.

— Май ти разбивам загадъчната романтика на преживяването, а?

— Не.

Ала усети, че отговарям колебливо.

Докосна ме по лакътя.

— Какво друго криеш?

— Констанс спомена, че имала някакво място недалеч оттук, надолу по брега.

— А дали не е отишла там? Ако всичките ти приказки са верни, тогава може да се е изплашила и да се е измъкнала.

— Лимузината й е тук.

— Хората се движат и пеша, драги. Ти не го ли правиш непрестанно! Извървяла е миля на юг в страха си, по плиткото, и ни е подвела.

Погледнах на юг да проверя вижда ли се хубава жена, побягнала по пясъците.

— Работата е там — продължи Кръмли, — че нямаме за какво да се хванем. Празна къща. Стари плочи на грамофона. Ни следа от прощално писмо. Никакъв знак за насилие. Ще трябва да я чакаме да се върне. А не се ли върне, пак нямаме казус, нямаме corpus delicti35. Обзалагам се на кофа бира, че тя…

— Искаш ли да те заведа в един от най-горните каруселови апартаменти утре? Като му видиш лицето на тоя странен човек, тогава…

— Божичко! Ти да не говориш за оня, за когото мисля, че говориш?

Кимнах.

— За „сестричката“? — викна Кръмли. — „Левия мигач“?

В същия миг нещо пльосна във водата със страхотна сила.

Подскочихме.

— Какво беше това? — ахна Кръмли и се взря в тъмните вълни.

Констанс е, казах си, връща се.

Вгледах се и накрая се обадих:

— Тюлени. Идват да играят тук.

Още няколко пъти се чу припляскване и цамбуркане, после звуковете замряха — морската твар отплува в далечината.

— По дяволите! — изруга Кръмли.

— Прожекционният апарат във всекидневната продължава да работи — обадих се. — Грамофонът се върти, във фурната нещо се пече. И всички лампи, във всички стаи, светят.

— Да изгасим, докато къщата не е пламнала.

Проследихме обърнатите стъпки на Констанс до укреплението й от бели светлини.