Смъртта е занимание самотно

— Метафора за какво?

— Този мой нов роман, всичките ми романи са изградени върху „изкуството да се отклонява вниманието“. Не върху основната сюжетна интрига, която в тази книга е доста повърхностна, а върху факта, че от време на време аз се отдалечавам за миг и казвам на читателя: ето едно усещане, пробвай да го изпиташ и ти. Наистина ли искаш да знаеш какви са гръмотевиците, светкавиците? Ето ги. Аз ти ги описвам, карам те да ги почувствуваш до мозъка на костите си. Дори затова да ми е необходима цяла страница.

Французите много ги бива в този род описания. А и при Шекспир най-интересна е не основната фабула, а фактът, че Хамлет от време на време излиза от кадър и ти казва: искаш ли да разбереш как се чувствувам в живота? Седни и ще ти разкажа. Ето защо и аз искам героите ми да носят глава на плещите си. А читателите ми, разгръщайки книгата, може би ще си помислят: вижда се, че този човек е прекарал живота си в библиотеката, обграден от класиците, вижда се колко много е преживял и всичко е попил като гъба. А сега ни разказва за своите привидения, за страховете си.