Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
— Елизабет — сгълча я Ейдриън, пребледнял като платно.
По бузата й се търколи една сълза.
— Мислиш, че не зная ли? Зная, че не си истински щастлив, Ейдриън. Винаги съм го знаела, още когато бях малко момиченце.
Той мълчеше, неспособен да произнесе и дума. По лицето й потекоха нови сълзи.
— Толкова много исках аз да съм тази, която ще внесе щастие в твоя живот. Но това няма да стане.
Херцогът хвана малките й ръце.
— Имаш нужда от син. Трябва бързо да се ожениш и да ти се роди син. — Сега тя вече ридаеше. — Исках аз да бъда твоя съпруга, исках аз да родя този син, исках да те направя щастлив. Но бог е решил желанието ми да не се сбъдне.
Обзет от невероятна мъка, Ейдриън я взе в прегръдките си. Тя бе крехка и слабичка като недохранено сираче. Прегърна я нежно — първата му ласка към нея, ако не броеше целувката за осемнадесетия й рожден ден. Как можеше да му говори така?
— Не ми харесват думите ти, Елизабет — промълви с усилие той. — Ти си млада и със сигурност няма да умреш. Ще се оженим през юни и ти ще ме дариш със син. — Погали я по косата. — Грешиш, ти ме правиш невероятно щастлив.
Тя наклони глава назад, за да го погледне и херцогът видя, че продължава да плаче, но вече беззвучно.
— Не искам да умирам. Толкова много те обичам. Единственото, което някога съм желала, е да стана твоя съпруга. О, Ейдриън! Не е честно!
Той беше поразен, ужасен. А единственото, което можеше да направи, бе да я прегръща утешително като малко дете. Сега проумяваше защо горкият маркиз бе с толкова зачервени очи. Не беше от безсъние, а от плач.
— Трябва да поспиш — каза той, изплашен от нарастващата й бледност. — Довечера ще дойда пак, но ако си заспала, няма да те будя, само ще те погледам.
Очите й се затвориха, но ръцете й още го стискаха с изненадваща сила. Херцогът внимателно се освободи и се изправи. Целия трепереше. В главата му имаше една единствена мисъл: трябваше веднага да доведе лекар. Тръгна към вратата, после за миг се спря разколебан.
Върна се и се наведе към нея. Изглеждаше заспала. Докосна челото й. Беше студено и сухо.
— Елизабет, ти означаваш толкова много за мен — промълви той, като лекичко докосна устни до нейните.
И този път, когато се обърна за последен път преди да излезе, видя, че тя се усмихва.
17
Лошите новини донесе Реджина.
В неделя вечерта Никол бе напуснала с облекчение Мадингтън, за да се прибере с Реджина и родителите си на Тависток Скуеър, напълно изтощена емоционално от уикенда. След смущаващата среща с неговата майка и нейните родители във фоайето на имението, тя така и не видя повече Ейдриън. Тогава се бе прибрала в стаята си, без да знае какво да очаква. Със сигурност обаче не бе очаквала Ейдриън да си тръгне от Мадингтън веднага. Броени минути след като свали мокрите си дрехи и облече сухи, бе чула суетня на двора и интуитивно бе изтичала до прозореца, за да го види да се качва в лъскавата си черна карета. Дузината ездачи в ливреи чакаха зад возилото, строени като войници. Миг преди да се качи, херцогът се спря и внезапно хвърли поглед назад, сякаш бе почувствал, че тя го гледа. Но не я видя и секунди по-късно той и антуражът му потеглиха и се скриха от очите й.
Откакто се върна в Лондон, Никол се опитваше с всички сили да не мисли за Ейдриън и за последната им среща, но това бе невъзможно. Вече изпитваше не толкова гняв, колкото унижение, Очевидно бе, че той не я смята за дама. Всеки път, щом се видеха, тя се озоваваше в прегръдките му, при това охотно. От самото начало не бе имал почтени намерения спрямо нея, но и защо ли да ги има? Ако искаше да бъде напълно откровена пред себе си, с болка трябваше да си признае, че Ейдриън е прав в преценката си за нея. Дамите не ходеха по маскени балове без придружител и в скандални цигански костюми. Дамите не зарязваха годениците си в последния момент. Не яздеха в бричове. И със сигурност не допускаха всеки мъж, бил той даже собствения им съпруг, да ги докосва така, както я бе докосвал херцогът. Ако Никол беше дама като Елизабет, той никога нямаше да се отнесе с нея по такъв скандален начин.
Имаше и още нещо, което я караше да изгаря от срам. По време на лова напълно бе забравила за съществуването на Елизабет. Когато беше с Ейдриън… Не, трябваше да престане да го нарича така интимно дори в мислите си. Когато беше с херцога, твърде лесно забравяше всичко останало. Искаше й се Елизабет да е ужасна и подла като братовчедка си Стейси, защото тогава нямаше да изпитва никакви угризения. Ала Елизабет не беше като Стейси. Беше мила и добра. И бе една от малкото в града, които правеха всичко възможно Никол да бъде приета отново в обществото. Никол не искаше да я мами и съжаляваше, че го е сторила, точно толкова, колкото съжаляваше, че не може да бъде истинска дама като нея.