През дебрите на Балкана
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дебрите на Балкана». Краткое содержание книги:
На някои подобен подарък може да им се струва не особено деликатен. На мен също ми мина една не особено приятна мисъл през ума, но не се задържа там задълго. Първо, дарителят го беше направил с добро чувство. Знаеше, че не съм милионер. И, второ, най-важната част от подаръка се състоеше от други предмети, които обаче бяха изчезнали заедно с товарния кон и любезния гавазин. Трето — в торбичката за мен имаше и един пръстен с много фина изработка и доста голям хиацинт. Наистина аз не мога да търпя пръстени по ръцете си, защото украшенията на мъжа трябва да са други, но този пръстен спада към онези предмети, които пазя като скъпи спомени.
От само себе си се разбира, че Халеф веднага получи своите петдесет бешлика. Той ги пъхна в пояса си с усмивка и каза:
— Сихди, този благодетел е много умен човек. На негово място обаче бих постъпил още по-умно. Един каф е по-добър от един нун и дори и в азбуката стои пред него.
Всяка буква в арабската азбука има и цифров израз. «Каф (К)» означава сто, а «нун (Н)», който обаче при по-фино произношение пред «б» се употребява като «м», е само петдесет. Дребният хаджия тъкмо бе обзет от не особено скромни мисли. Той смяташе, че петдесет марки не са особено много за един «приятел и закрилник на неговия ефенди», но като бакшиш за един слуга са прилична сума.
Няма да разказвам за сбогуването, по време на което имаше няколко по-особени сцени. Бояджията стисна десницата ми, а дъщеря му ми подаде лявата си ръка. Добрата Чилека дори пророни няколко сълзи от вълнение. Когато вече бях яхнал коня си, слугата също дойде и ми протегна ръка. За сбогом ли ми я подаваше или за бакшиш? Обикновено камшикът ми висеше окачен на седлото за разлика от този на храбрия хаджи Халеф Омар, но сега го измъкнах със светкавична бързина и ударих негодника няколко пъти по гърба така, че той с един скок бързо се скри зад дебелата си господарка.
— О язък! Бу биберлемер! (О! Колко е пиперлия!) — извика той, посягайки с ръка към гърба си.
— Туз даха, арзусунда? (Искаш ли и сол?) — попитах го аз. Хаджията веднага застана зад мен, извади камшика от пояса си и попита:
— Да го насоля ли? Заслужил си го е!
— Богул дум! (Няма ме!) — извика заплашеният човек и бързо изчезна зад ъгъла на къщата. Ние потеглихме.
Четвърта глава
Старо познанство
Нощта беше тъмна като предишната. Само няколко звезди слабо блещукаха на небосклона. Едва сега осъзнах какво смело начинание бях предприел — да яздя в такава нощ през непозната местност, и то с възможно най-голяма бързина, за да настигна просяка, та дори и да го изпреваря.
Яздихме мълчаливо един до друг около четвърт час. Всеки беше зает с мислите си. Пред нас нямаше път, а голо поле. На Рих това не му пречеше. Беше свикнал с подобна тъмнина.
Шимин попита:
— Господарю, спомняш ли си разговора ни, който за съжаление се прекъсна, защото дойде Москлан? Седяхме до вратата на къщата ми.
— Да, много добре.
— Искаше да ми докажеш, че вие, християните, сте по-добри, отколкото си мисля.
— Навсякъде има лоши и добри хора както сред християните, така и сред мюсюлманите. Не за християните исках да говоря, а за християнството.
— Мислиш, че е по-добро от нашето учение ли?
— Да.
— Трудно ще ти бъде да докажеш подобно нещо!
— О, не! Вземи Корана и нашата Библия и ги сравни! Най-хубавите откровения на вашия Пророк са взети от нашата Библия. Той е черпил знания от Стария и Новия завет и е преработил тези учения за тогавашните условия на своя народ и страна. Но тези условия са се променили. Дивите араби не са единствените последователи на исляма, затова сега той се е превърнал за вас в усмирителна риза, под чието бреме безпомощно страдате. Нашият Спасител ни е дал учението на любовта и помирението, то не е почерпано от привичките на някое малко пустинно племе, а произтича от Господ, който е любов, то е вечно и вездесъщо. То е за всички хора, всички земи и слънца. Не може да потиска, а само да ощастливява. То не се налага с меч, а с милосърдие. Не обединява народите с камшик, а ги събира с гласа на любеща майка, която иска да обедини децата в сърцето си.
— Говориш за любов и все пак тя ви липсва!
— Ти изхвърляш ли цялата реколта заради няколко червясали плода?
— Защо тогава при нас не вирее зърното на християнството, а плевелите му?
— Наистина ли е така? Толкова ли е лошо положението? Тогава трябва да знаеш, че плевелите най-добре виреят върху лоша почва. С това даваш на исляма лошо свидетелство, защото той е тази лоша почва. Сега сме сами и имаме време. Да ти разкажа ли за Христос, за пророците, които са предричали появата му, и за чудесата, които е извършил?