През дебрите на Балкана

— Къде да те търся?

— Естествено все още не бих могъл да знам. Но селото е малко, така че ще е достатъчно веднъж да попиташ за мен, за да разбереш къде съм.

Халеф положи всички усилия, за да ме разубеди да се откажа от намерението си, но аз не отстъпих.

А щом и другите разбраха за намерението ми да ги напусна, срещнах съпротива, на която много трудно можех да се противопоставя. Икбала и майка й Чилека се вайкаха, че не искам да опитам от питките и печената коза. Сахатчията също ме молеше да остана.

Аз го дръпнах настрана насаме и му казах каквото трябваше да знае за килимите.

— Ефенди — каза той, — хубаво е, че ми казваш това. Другите знаят, че тук има годеж, и междувременно ще се опитат тайно да опразнят дупката. Трябва да им попреча.

— Ще предадеш ли тъста си?

— Да, ще бъде обесен — засмя се той.

— Това, което правиш, не ме засяга. Поздрави стария си баща от мен и бъди безкрайно щастлив с Икбала, красавицата на Румелия!

Щом ковачът Шимин забеляза, че не е възможно да ме накарат да остана, попита по кой път ще тръгна. Тъй като не можех да се доверя напълно на дебелия бояджия, назовах имената на повече селища, през които нямах никакво намерение да минавам. Ковачът обаче ме придружи навън до коня ми и тогава му споделих истинските си намерения. Той се замисли за миг, а после каза:

— Просякът вече е пристигнал в Усудере. Там ще се бави малко и отново ще се отправи на път. Във всеки случай ще отиде в Мадан и Палаца. Оттук до Мадан трябва да извървиш десет аач[10] като ще трябва да минеш през Мастанли и Гьолджик, но аз познавам пътя и ще ти помогна да стигнеш там по-бързо. Ще яздим по съвсем права линия.

— Какво? С мен ли ще дойдеш?

— Да. Ще те придружавам, докато се убедя, че няма да се объркаш по-нататък.

— Много мило от твоя страна, но…

— Мълчи! — прекъсна ме той. — Знаеш, че искам да ти се отблагодаря.

— Но аз ще яздя много бързо!

— Конят ми не е лош. Ще му се наложи да се понапрегне малко, а като се разделим с теб, ще може да си почине. Съжалявам само, че жена ми няма да има щастието да те види още веднъж. Но можеш да бъдеш сигурен, че споменът за теб завинаги ще остане в съзнанието ни.

Халеф беше тръгнал след нас, за да ми напомни за нещо, за което изобщо не бях помислил, а именно за торбата, за която стана дума по обратния път от Кабач до колибата. Взехме я и проверихме съдържанието й на светлината на една горяща борина.

Вътре имаше сто австрийски дуката. Тъй като всеки от тях в различните области струваше между 53 и 58 пиастъра, цялата сума възлизаше приблизително на около хиляда-хиляда и сто пиастъра.

Освен това имаше и петдесет бешлика. Това са монети по пет пиастъра. Намерих също и една бележка, на която пишеше, че дукатите са за мен, но бешлиците са определени за Халеф. Както по-късно научих, Омар Бен Садек беше получил паричен подарък от нашия домакин още в Едирне.