![Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/8/5/2/lunnata-svetlina-ti-otiva-calibre-1-27-0-download.jpg)
Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]». Краткое содержание книги:
— Той не ми повярва, когато се опитах да му обясня за предчувствията си — промърмори Ърл на глас. — Никога не ме приема сериозно. — Внезапно спря и се огледа. Нямаше никой. Не мисли повече за това, напомни си той, поне не сега.
Тръгна из пътеките в най-старата част на гробището, където някои от едва различимите надписи датираха от шестнадесети век. Коленичи до един полуразрушен паметник и примижа, за да разчете бледия надпис. Очите му светнаха, когато разгада написаното: „Сгодена за Роджър Семюълс, но обречена на Всевишния…“ и датите.
Ърл отвори чантата си, за да направи отпечатък от паметника. Друга отправна точка за дискутиране на някоя от лекциите за надгробните паметници щеше да бъде ранната възраст, на която са били покосявани толкова млади хора в миналото. Не е имало пеницилин, за да се лекува пневмонията, чийто път към гърдите и дробовете са пробивали зимните студове…
Коленичи, наслаждавайки се на усещането при допира с меката почва, която излъчваше хладна влага, проникваше през стария му панталон и стигаше до кожата му. Докато внимателно се опитваше да пренесе мъчителните чувства, отразени върху камъка, на почти прозрачната хартия, той се улови, че мисли за младото момиче, което лежеше под него, приютило тяло под вечната пръст.
Тъкмо е била навършила шестнадесет години, изчисли той.
Дали е била красива? Да, била е много красива, реши той. Имала е гъсти черни къдрици и сини като сапфири очи. И дребен кокал.
Пред очите му изплува лицето на Маги Холоуей.
В един и половина, докато караше към входа на гробищата, Ърл мина покрай кола с нюйоркска регистрация, паркирана до бордюра. Изглежда ми позната, помисли си той, после осъзна, че това беше волвото комби на Маги Холоуей. Какво правеше тук днес отново? — зачуди се той. Гробът на Грета Шипли беше наблизо, но Маги, естествено, не беше толкова близка с Грета, за да изпитва необходимостта да го посети още на следващия ден след погребението.
Намали скоростта и се огледа. Когато забеляза в далечината Маги, която вървеше в неговата посока, настъпи газта. Не искаше тя да го види. Явно ставаше нещо. Трябваше да помисли върху това.
Едно решение обаче взе. Тъй като утре нямаше часове, щеше да остане още един ден в Нюпорт. И независимо дали на Лаям му харесваше или не, щеше да посети Маги Холоуей.
57
Маги бързо се отдалечи от гроба на Грета Шипли с мушнати дълбоко в джобовете на якето й ръце и с очи, невиждащи пътеката, по която вървеше.
С всяка фибра на тялото си тя се чувстваше поразена и разтърсена. Беше го открила, заровено толкова надълбоко, че ако не беше опипала с длани всеки сантиметър пръст в основата на паметника, можеше и да не го забележи.
Звънче! Точно като онова, което беше взела от гроба на Нюела. Като звънчетата на гробовете на другите жени. Като звънчетата, които богатите викторианци слагали на гробовете си в случай, че ги погребат, докато още са живи.
Кой беше дошъл тук след погребението и бе сложил това нещо на гроба на мисис Шипли? — зачуди се тя. — И защо!
Лаям й беше казал, че братовчед му Ърл имал дванадесет такива звънчета, предназначени да илюстрират лекциите му. Той също така бе изтъкнал, че Ърл явно изпитвал огромно удоволствие от факта, че бе изплашил жените в „Латъм Майнър“, раздавайки им звънчетата по време на беседата си там.
Дали по този начин Ърл не си правеше някаква странна шега? — запита се Маги. — Като слагаше звънчета на гробовете на обитателки на „Латъм Майнър“?
Възможно е, реши тя, като стигна до колата си. Може би по този извратен и откачен начин си отмъщаваше за публичната обида, нанесена му от дъщерята на мисис Бейнбридж. Според Лаям, Сара събрала звънчетата, запокитила ги по Ърл и после направо го изхвърлила от резиденцията.
Отмъщението бе логично, макар и отвратително като обяснение. Радвам се, че махнах звънчето от гроба на Нюела, помисли си Маги. Ще ми се да се върна и да взема и останалите — особено онова от гроба на мисис Шипли.
Но реши да не го прави, поне засега. Искаше да бъде сигурна, че наистина не са нищо повече от един детински, ужасен акт на отмъщение от страна на Ърл.
Ще се дойда някой друг път, реши тя. Освен това, трябва да се прибирам. Нийл каза, че ще пристигне в два.
Докато караше по улицата си, забеляза, че пред къщата бяха паркирани две коли. Сви по алеята и видя Нийл и баща му да седят на стъпалата на верандата с комплект инструменти помежду им.
Мистър Стивънс махна снизходително на извиненията й.
— Не си закъсняла. Два без една минута е. Ако синът ми не греши, което е напълно възможно, той спомена, че е обещал да бъдем тук в два.