Черният Олшански замък
- Автор: Короткевич Владимир Семенович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:
— Какво е пък това хаванче?
— То е съвсем ново, може да има към осемдесет години. Как да му дам чукалото! „Добре де, викам му, защо ти не ми дадеш хаванчето, че да ги съчетая?“ „Не, вика, моето хаванче е съвсем ново, а твоето чукало е цялото зеленясало. Аз ще го изчистя. Тъй ще го лъсна, че ще стане като ново.“
Погледнах чукалото — цялото бе сякаш покрито с малахит. Тук-там по него дори имаше вдлъбнатинки като от шарка.
— Дай, та дай — измърмори Ганчаронак, — трябвало му, а на мен? Дадеш ли го на един — другите ще се обидят. Нека си стои тук.
— Както искате.
— Висоцки… Висоцки… Ами да, няма си друга работа, въвира си носа, където не му е работа. Само някой старец да заразправя какво ставало едно време — нашият веднага довтасва, не можеш го вдигна. Когато органистът ремонтираше часовника, механизма и циферблата, той през цялото време седя до него. Веднъж и мен завлече. Ще се пукне от любопитство. Зяпнал с четири очи: „Може, вика, и на мен да се наложи.“ Широко му около врата, дири си занимавка.
След няколко минути се сбогувахме и си тръгнахме, като се отказахме от втора чаша „медовина“.
… Но гръм да ме убие, ако нашите приключения свършиха с това. Приближавахме се до входа на замъка, когато изведнъж ми хрумна:
— Момчета, я да надникнем. Току-виж се появят онази „госпожа и монахът“.
Позагрети от „медовината“, те се съгласиха. Доста шумно нахлухме в пълния с боклуци двор. Луната го осветяваше до половината, светлината озаряваше кулите на костьола отвъд стената.
И внезапно, като погледнах към галерията вдясно, по-встрани от предишния път, забелязах сенките.
— Момчета, ето ги.
— Къде са! Нищо не виждам — рече Шаблика. — О, ето ги наистина.
По галерията, очевидно завършвайки нощното си шествие, се движеха една дълга тъмна сянка и една по-светла.
Секунда… втора… трета… Изчезнаха.
— Е, видяхте ги, какво може да е това? — запитах аз.
— Дявол да ме вземе, ако зная какво е — измърмори Змагител. — Някаква мистика, мамицата му.
— Така е — въздъхна Шаблика, — можем да бъдем спокойни за младото поколение. Преподавателят по белоруска литература е мистик и псува като хамалин.
Щом излязохме от двора на замъка, си стиснахме ръце и се разделихме. Аз се запътих покрай стената към караулката. Тук беше тъмно, лунната светлина падаше само върху Олшанка и върху парка зад нея, единствено кулите на замъка пресичаха лунния поток.
И тогава, като че ми бяха малко вълненията през този ден, дочух отдясно, сякаш от дълбините на стената, някакво неясно „ду-ду-ду“, а сетне още по-неразбираеми звуци.
Вдигнах глава — в една бойница за нисък бой смътно се очертаваше плоско бяло петно. Някакво лице. Върху това неясно петно се движеше нещо тъмно. Уста. Наканих се да драсна клечка кибрит, но думите станаха изведнъж по-ясни, макар и несвързани, и нямаше защо да светвам.
— Махни се! Махни се… Моят дом, моят замък, моята крепост. Над нея всичко е мое… Под нея също. Ще видите вие, убийци, ще ви дам аз един циклон… Людоеди… Проклети фашисти… Искам да живея!… Да живея!… Децата гледат, молят се… Пазя ги, пазя ги!… Пазя тайната… Махни се!…
Неволно ускорих крачка, само и само да не чувам лудешкия брътвеж, но чак докато изляза до осветения от луната край на езерото, подире ми се чуваше:
— Ду-ду-ду-ду…
Когато наближавах вече дома на ксьондза, си помислих, че наистина е луд, но някак доста смислено. Удобна за човека лудост. Не биваше засега да зачерквам Лапатуха от списъка на съмнителните. Все още го подозирах.
Втора глава
Едва успях за два дена да се завърна под родния покрив, едва си свалих раницата и в празната ми квартира отекна звънецът, на вратата видях физиономията на „мистър Смит от Бобкин стрийт“.
— Само за минутка… Ето ти копие от лентата с буквите, което засега ще остане в службата на Шчука. Там е на по-сигурно място… Ех, братко, нещо си изпосталял от селските гозби… Ела към осем да пием чай. И Шчука ще дойде.
— Благодаря. — Докато продумам, той се изпари.
Едното копие мушнах в тайното чекмедже (половинката), другата половина мушнах в десети том от третото издание на Ленин, 492 страница, където е „Белоруското социалистическо общество“. Същото сторих и с другите ленти. В „Материалите по археология“, издание на АН от 1960 година. В спомените на А. фон Тирпиц, в „Антология на белоруския разказ“, т. II, стр. 289.