Черният Олшански замък
- Автор: Короткевич Владимир Семенович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:
— Документи не останаха ли? — запитах аз.
— Търсихме преди няколко години. Някои от нашите все пак се промъкваха в село да си вземат нещо забранено или малко храна от скривалищата, та те бяха видели нещичко.
— Кой?
— Мултан. Органистът. И някои други… Та така. В средата на юли нашите настъпиха. Тогава пак се вдигна суматоха. Тази акция вече бе под ръководството на Олшанския комендант граф Адалберт фон Вартенбург.
— Не е ли роднина на Йорик фон Вартенбург Йохан Людвик, който е сключил конвенцията с генерал Дибич през 1812 година? — запитах аз. — Дето германците се били заедно с руските войски срещу Наполеон.
— Да. А преди това, през 1778 — 1789 година участвувал във войната за Баварското наследство. Не му е пряк потомък, а е май от рода на негов братовчед.
— Откъде знаеш?
— Между двата си партизанлъка бях в гестапо не само поради съмнения в „бандитизъм“ — преди това работих там като преводач.
— Как така?!
— Ами така.
— Сетне какво?
— Сетне нали виждаш. Не възпитавам бели мечки, а младото поколение. Значи, ясно е как съм работил за германците.
— М-да — за пръв път се обади каубоят, — твоето не е живот, а баница: гората — преводачеството в гестапо — в подземията на гестапо — откупът — после пак и гората.
— Добре де, стига. А с графа беше Франц Керн от айнзацщаба, от хората на Розенберг. Ограбване на ценности. Значи, не са успели да ги откарат, защото обръчът се бе затворил… А с него и щандантенфюрер Зигфрид (не му зная презимето) и — дръж се да не паднеш — последният Олшански стари, Юзеф Ксавера.
— Казват, че умрял наскоро след войната — казах аз.
— Аз пък мисля, че са му помогнали да умре — отвърна Змагител.
— Защо?
— А ти какво си мислиш, дали Вартенбург и Керн са имали нужда от излишни свидетели? Та нахлуват те в Олшани под охраната на няколко „Опела“, два „Даймлер бенца“, една „Монца“, с есесовци и три леки коли: синьо „Беемве“, „Опелкапитен“ и „Мерцедес“ с генерала. Почти във всички коли някакви сандъци, денкове, увити в брезент, и рула мушама. До едната се върти непрекъснато и размахва ръце, разпорежда се старият Олшански, а другите хич не го интересуват… Есесовците с „валтерите“ и пушките щъкат навред, местната охрана размахва бичове — дано им се размине разстрелът заради старанието. Предчувствували са какво ще стане, както кучето предчувствува земетресението. Хич не им се разминало, германците им отсъдили същата участ като на другите… Там имало и наши с полувоенна униформа — Мултан ги видял. Няколко души. Но били далеч, не могъл да запомни лицата им. С наша униформа били мръсниците.
— Каквато епохата, такива и талантите — с мрачен хумор произнесе Змагител.
— Можеше да си спомниш и за други таланти от нашата епоха, Миша — ядосано измърмори Ригор.
— Бих си спомнил, но онези не мога да забравя.
Вече доста плътен здрач бе легнал върху селото, върху Олшанка, върху горите и върху тежкия черен силует на далечния замък.
Шаблика въздъхна:
— Мултан беше в края на гората. Видял как разтоварват сандъците, как ги мъкнат нанякъде.
— Той дори ги търси след войната. Бърника с лизгар из езерото на замъка. „Тинята ги е покрила“ — викаше.
— А аз мисля, че е празна работа да ги дирим там — обади се Шаблика. Най-вероятно някъде из катакомбите. Там дори дяволът не може се ориентира, никой не ги познава докрай. Знаеше ги само старият Олшански, той имаше старинен план.
— Кой ли е виждал този план — въздъхнах аз.
— Лапатуха.
Безкрайно се учудих.
— До тридесет и седма е бил библиотекар в замъка.
— Той изобщо е видял много неща. Дори животът му е бил в опасност. Говори несвързано, но в думите му има някакъв смисъл. Само не зная дали и той е наблюдавал онази акция, или е бил в колоната на смъртниците. По отделни негови думи си направих този извод, макар че може и да греша.