Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
— Не съм голям специалист в това отношение.
Роналд изчезна и се върна с мобифон в ръка.
— Ето — каза той и ми подаде телефона. — Можеш да говориш с баба си.
— Аз съм в „Квакерският мост“ с Еди — съобщи ми баба. — Харесах си едно сако в „Мейсис“, но ще трябва да изчакам да си получа пенсията.
После чух гласа на Еди.
— Ще оставя баба ти в пицарията. Можеш да си я прибереш, когато си поискаш.
Повторих думите му, за да ги чуе и Рейнджъра.
— Добре, искам да съм сигурна. Ще оставиш баба в пицарията в „Квакерският мост“.
— Да — потвърди Еди. — Ти какво? Да не носиш микрофон?
— Кой? Аз?
Върнах телефона на Роналд и му подадох хладилната чанта.
— Ако съм на твое място, ще сложа сърцето във фризера засега, а после ще го опаковам в сух лед за пътуването до Ричмънд.
Той кимна.
— Ще те послушам. Не бих искал да дам на Луи Ди сърце пълно с червеи.
— Ще те попитам нещо от чисто любопитство — казах. — Твоя ли беше идеята да донеса сърцето тук?
— Ти каза, че не трябва да позволявам нещо да се обърка.
Върнах се до мотора, извадих мобифона и набрах номера на Рейнджъра.
— На път съм — съобщи ми той. — На около десет минути от „Квакерският мост“. Ще ти звънна, когато прибера баба ти.
Кимнах и затворих. Не можех да говоря. Има случаи, когато животът е прекалено сложен.
Лула живее в малък апартамент в една част на гетото, която е доста приятна, доколкото може да е приятно гетото. Поех по авеню „Брънзуик“, пресякох железопътната линия и намерих махалата на Лула. Улиците бяха тесни, а къщите — малки. Вероятно навремето са били строени за имигранти, вкарани в страната, за да работят в заводите за стомана и порцелан. Лула живееше в средата на улицата, на втория етаж в една от тези къщи.
Телефонът ми звънна тъкмо когато изгасих двигателя.
— Баба ти е при мен, маце — съобщи ми Рейнджъра. — Ще я заведа у вашите. Искаш ли пица?
— С пеперони и допълнително сирене.
— Това допълнително сирене ще те убие — укори ме Рейнджъра и затвори.
Лула се смъкна от мотора и ме погледна.
— Добре ли си?
— Да. Чудесно.
Тя пристъпи напред и ме прегърна.
— Ти си добър човек.
Усмихнах й се, примигнах и си избърсах носа в ръкава. Лула също беше добър човек.
— Олеле — възкликна тя. — Да не би да плачеш?
— Не. Една мушица ми влезе в окото преди малко.
Нужни ми бяха около десет минути, за да стигна до къщата на нашите. Паркирах малко по-надолу и загасих фаровете. По никакъв начин нямаше да вляза в къщата преди баба. Майка ми вероятно бе откачила напълно. По-добре да й обясня, че баба е била отвлечена, след като и тя щеше да се появи в цялото си величие.
Седнах на бордюра и използвах свободното си време, за да звънна на Морели.
— Баба е в безопасност — съобщих му. — С Рейнджъра е. Той я взел от магазина и ще я доведе у дома.
— Чух. Бях зад теб, когато отиде при Роналд. Останах там, докато Рейнджъра ме уведоми, че баба ти е с него. Сега съм на път за вкъщи.
Джо ме покани да прекарам нощта в дома му, но отказах. Имах доста работа. Бях успяла да си върна баба, но Откаченяка и Дуги все още бяха някъде в неизвестност.
След малко в края на улицата проблеснаха фарове и лъскавият черен мерцедес на Рейнджъра спря пред къщата на родителите ми. Рейнджъра помогна на баба да излезе от колата и ми се усмихна.
— Баба ти изяде цялата пица. Предполагам, че апетитът на човек се увеличава, когато го държат за заложник.
— Ще дойдеш ли с мен?
— Бих предпочел да умра.
— Трябва да поговорим. Няма да се бавя вътре. Ще ме изчакаш ли?
Приковахме очи един в друг и замълчахме. Облизах устни наум. Да! Щеше да ме почака. Обърнах се, за да тръгна към къщата, но той ме дръпна. Ръцете му се плъзнаха под ризата ми. Дъхът ми спря.
— Микрофонът — обясни ми Рейнджъра, като махна лепенката.
Пръстите му погалиха нежно кожата ми и се плъзнаха по онази част от гърдите ми, която не бе покрита от сутиена.
Баба вече бе влязла вкъщи, когато я настигнах.
— Господи, нямам търпение да отида във фризьорския салон утре и да разкажа на всички тази история.
Баща ми вдигна очи от вестника си, а майка ми потръпна неволно.
— Какво ново? — обърна се баба към баща ми. — Не съм виждала вестник от два дни. Изпуснала ли съм нещо?
Майка ми присви очи.
— Къде беше?
— Проклета да съм, ако знам — отговори баба. — Имах торба на главата, когато влизах и излизах.
— Баба беше отвлечена — обясних на майка ми.
— Какво искаш да кажеш?
— Имах нещо, което Еди Дечуч искаше, затова той отвлече баба и ми я предложи за размяна.
— Слава Богу — въздъхна с облекчение майка ми. — Мислех, че се е нанесла при някой мъж.