Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
Въпреки това техните възможности не можеха да се сравняват с неговите. Само за Наполеон беше похарчил стотици хиляди долари. Беше разнищил живота му до най-малката подробност от люлката до гроба, беше проследил не само всичките му знайни наследници, но и тези на десетките му приятели, съветници и любовници, на които може да се е доверил. Включително Арно Лоран. Всички известни книги за Наполеон бяха сканирани и вкарани в компютърната им база данни и претърсени за насочващи следи. Всички произведения на изкуството от периода, от батални сцени до груби скици, бяха анализирани за знаци, които биха могли да сочат пътя: символ върху копче, пръст, насочен към нещо на заден план, книга на рафт зад главата на Наполеон…
И след всичко това, след толкова отделено време и похарчени пари, не разполагаше с нищо, освен с една безполезна бутилка вино и пиктография на проклетото насекомо.
Телефонът на бюрото му иззвъня.
— Аз съм — каза Владимир Холков.
— Къде си? — изръмжа Бондарук. — Очаквах да се обадиш снощи. Казвай какво става.
— Проследихме ги до Марсилия вчера следобед. Срещнах се с тях и им предложих примирие и сделка.
— Какво?! Не съм ти казвал да правиш такова нещо!
— Предлагането на примирие и спазването му са две различни неща. Но те така или иначе не приеха.
— Къде са сега?
— Там, в Марсилия.
— Там? Какво ще рече това?
— Наложи се да напусна Франция. Сега съм в Ла Хонкуера, от другата страна на границата с Испания. Френската полиция ме търси. Някой е пуснал бюлетин.
— Фарго! Те трябва да са! Как са го направили?
— Ще разбера. Няма значение, ако тръгнат някъде, ще разбера.
— Как?
Холков обясни.
— Ами книгата? — попита Бондарук.
— Пратих човек да наблюдава къщата, но Фарго не блъфираше: погрижили са се за сигурността. Мисля, че ще си навлечем повече неприятности, отколкото си заслужава. А след като знаем къде отиват и кога, можем да ги оставим да свършат черната работа.
— Съгласен съм.
Бондарук затвори, отиде до прозореца и си наложи да диша дълбоко, за да се успокои. Холков беше прав. Имаше време. Фарго имаха преднина, но им оставаше още много път и още много препятствия. Рано или късно щяха да допуснат грешка. И тогава Холков щеше да ги пипне.
Глава 34
Севастопол
Сам сви от черния път и спря на няколко крачки от ръба на скалата. Оставаше час до залез и слънцето вече се спускаше към хоризонта, хвърляйки златни и червени отражения върху Черно море. Точно под тях се виждаха зъберите на нос Фиолент, стигащи чак до синьо-зелената вода. Близо до брега стърчаха остри скали, обливани от разпенените вълни.
В далечината се чу вик на чайка, после всичко утихна, остана само вятърът, който свиреше през отворения прозорец на колата.
— Малко е зловещо — измърмори Реми.
— Малко — съгласи се Сам, — но пък му отива на репутацията.
Говореха за Хедеон Бондарук. Трябваше им още една бутилка, с която да разгадаят следващия ред от шифъра. Сам и Реми избраха единствената възможност: да я откраднат от Бондарук.
Идеята беше опасна, дори глупава, но приключенията им ги бяха научили на много неща, едно от които Сам нарече „Закон за обратнопропорционалната връзка между силата и допускането за неуязвимост“. Като се имаха предвид силата и славата на Бондарук, на кого би му хрумнало да краде от него? Той се изживяваше като цар на украинската мафия години наред и като мнозина други беше започнал да вярва, в собствената си неприкосновеност. Несъмнено той и собствеността му се радваха на сериозна охрана, но също като мускул, който дълго не се използва, имаше шанс тя да се окаже отслабена — или поне такава беше теорията на Сам и Реми.
Разбира се, те не бяха готови да рискуват и да се доверят само на предположенията си, затова помолиха Селма да проучи дали в домашната охрана на Бондарук има пропуски, от които могат да се възползват. Тя откри, че има.
Първо, той държеше колекцията си от антики изложена в имението, където малък екип от специалисти я поддържаше и надзираваше. Второ, самото имение се простираше на голяма площ, което според Селма им даваше сериозни шансове да се вмъкнат незабелязано.