Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Гракъс грабна свирката и прошепна:
— Злато!
— Взех ги срещу една медна монета от едно момченце — каза Даш. — И то много се зарадва. Никога не беше виждало мед. Но злато имат навсякъде.
Пумпалът и свирката бяха от златото в хазната на краля, топени и ковани отново и отново — Джеймс беше връщал изделията на няколко пъти, защото златарят не можеше да си набие в главата, че херцогът иска да изглеждат грубо изработени. Даш взе свирката от Гракъс и каза:
— Това момче ми плати в злато целия път срещу един меден петак.
Помълча малко и продължи:
— Виждал съм и други мъже да се връщат оттам с толкова злато в кесията, че да могат да се оттеглят за цял живот в някоя богата ферма, истината ви казвам. Ако някой от вас се е отбивал в „Котвата и делфина“ в Крондор, Доусън, дето я държи, взе златото да отвори тоя хан, като си продаде дрехите на туземците. Когато се върна, вонеше на пор, понеже три месеца не беше имал с какво да се преоблече, но се върна богат.
Виждаше, че ги е хванал, и знаеше, че дори да се бе задържало съмнение в умовете на някои от тези мъже, желанието на другите да му повярват ще натежи многократно. Когато дойдеше Банапис, всеки квегански пиратски екипаж, който можеше да отплава, щеше да чака в Тъмните проливи.
Даш прибра дрънкулките и реши да загуби достатъчно, че да му се наложи да ги отстъпи на печелещия мизата, защото историята му щеше да е по-убедителна с веществени доказателства. Освен това, ако напуснеше обран, имаше по-голям шанс да се върне жив на кораба си.
— Готови ли сте? — попита Пъг.
Макрос и Миранда кимнаха и протегнаха ръце.
Накор си взе довиждане с Шо Пи и стисна ръцете на Макрос и Пъг. Пъг и Миранда сплетоха ръце и кръгът беше затворен.
Пъг занарежда заклинанието си и изведнъж се озоваха в каменен двор някъде високо в планините. Един слисан монах изтърва ведрото с вода, което носеше, и ги зяпна опулен. Пъг го погледна и каза:
— Трябва да се видим с абата.
Монахът само кимна и хукна нанякъде. Още няколко монаси занадничаха през прозорците да видят внезапно появилите се натрапници.
— Надявам се, че знаеш какво правиш — каза Макрос.
— Съдействието между магьосници и духовници е рядкост, но се е случвало — отвърна Пъг.
Намираха се в двора на абатството на Ишап край Сарт, в планините северно от Крондор. Пъг беше гостувал тук няколко пъти, след като се бе запознал със сегашния абат, който по онова време беше обикновен жрец.
Скоро един сивокос мъж, на ръст приблизително колкото Пъг, закрачи енергично към тях. До него вървеше млад жрец, понесъл боен чук и щит на лявата си ръка. Когато мъжът приближи достатъчно, позна Пъг и го поздрави по име.
— Здравей, Доминик — отговори Пъг. — Отдавна не сме се виждали.
Абатът на Сарт кимна.
— От почти трийсет години. — Огледа тримата спътници на Пъг и добави: — Като гледам, това не е визита на вежливост. — Обърна се към своя придружител. — Прибери си оръжията, брате Майкъл. Няма заплаха.
След като жрецът воин се оттегли, Доминик каза:
— Вие сериозно наранихте гордостта му, Пъг. Минахте през защитните му прегради все едно, че ги няма.
Пъг се усмихна.
— Наистина ги нямаше. Кажи му да постави няколко под библиотеките в планината. Минахме през пода.
Доминик също се усмихна.
— Ще му кажа. Елате да вземем по нещо освежително и ще ми кажеш какво ви води насам.
— Имаме нужда от вашето знание, абате — намеси се Макрос. — Но тук няма да е безопасно да го обсъждаме.
— Кой сте вие? — попита абатът.
— Това е Макрос Черния — каза Пъг.
Дори името да впечатли Доминик, той не го показа.
— Славата ви се носи навсякъде.
— А това са Накор и Миранда — продължи Пъг.
Доминик се поклони на двамата и каза с лека усмивка:
— Това абатство е може би най-безопасното място на Мидкемия… стига да поставим и онези прегради под библиотеката.
— За онова, което предстои да обсъдим, няма безопасно място на Мидкемия — каза Пъг.
— Да не би да ми предлагаш да ме отведеш на друг свят, както направи преди толкова много години?
— Точно така — отвърна Пъг. — Само че този път няма да те изтезават.
— Е, това е добре. — Доминик го погледна изпитателно. — Ти не си се променил, но аз съм. Вече съм стар и ми е нужна убедителна причина да напусна този свят на тази възраст.
Пъг премисли отговора си, после каза:
— Трябва да поговорим за вашата най-съкровена тайна.
Доминик присви очи.
— Няма да наруша клетвата си, така че кажи ми какво знаеш.
— Знаем истината за Седмолъчата звезда и Кръста в нея. Знаем, че петата звезда е мъртва, както и шестата, — каза Макрос. Сниши глас и добави: — Но седмата звезда не е мъртва.