Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Сегашното обаче бе нещо извън досегашния му опит и той не беше сигурен, че би приел да повтори опита си. Знаеше, че са го опили, и бе приложил някои от духовните техники, на които го беше научил дядо му, и когато тя беше започнала разпитите си, бе започнал да й говори лъжи.
Вече беше сигурен, че когато тя и баща й сравнят бележките си, планът, замислен от дядо му, ще се задвижи. Постара се да не се разсмее, защото всичко толкова го болеше, че не можеше да мръдне. Остави се сънят да го надвие и в полусън се зачуди как ли се справя Даш.
— А бе ти си една лъжлива торба с говна и кралско куче от главата до петите. — Морякът погледна Даш предизвикателно.
Даш стоеше прав и се олюляваше много повече, отколкото можеше да му причини изпитото. Още преди години беше усвоил изкуството да изглежда по-пиян, отколкото е, и можеше да мине за пиян не по-зле от най-добрия актьор. Целият номер беше в това да натъркаш малко люто чушле или ейл на пръста си, после да го натъркаш по очите, за да кървясат. На този номер го беше научил дядо му.
— Не позволявам никой да ме нарича лъжец! — Той погледна ядосано квеганския моряк. — Казах ти, че го видях! С очите си! — Сниши глас и зашепна заговорнически: — И мога да ти кажа кога и къде.
— Кога и къде какво? — попита друг от картоиграчите.
Даш се беше върнал в пристанищната кръчма, която беше посещавал при последното им пътуване до Квег — тогава се бе представил за кралски моряк с една свободна нощ — и се беше включил в приятелска игра на „пашава“. След като поспечели малко и позагуби малко, започна да печели непрекъснато, но само колкото да поддържа интереса на хората около себе си.
Най-после се появиха две местни акули в картите и поискаха да се включат в играта. Както се очакваше, на Даш му предлагаха питие след питие, с надеждата, че усетът му към картите ще се притъпи.
Той се пригоди към усилията им и загуби достатъчно пари, за да ги задържи около масата, след което си върна достатъчно, за да поддържа интереса им. Докато играеше, говореше.
— Нали ви казах: баща ми плаваше с принц Николас и със самия Амос Траск! Той пръв е стигнал до земите отвъд Безкрайното море.
— Няма такива земи — сопна се един квегански моряк.
— Ти пък откъде знаеш? — върна му го Даш. — Вие тук сте просто каботажни бъзльовци. В цялата ви страна няма и един моряк, който да е преплувал морето.
Това привлече към него вниманието на всички мъже в кръчмата. Няколко от тях бяха готови да го научат на добро държане, в случай че започне да обижда отечеството им. Даш заговори на спечелената публика.
— Истина е! Вече двайсет години принцът на Крондор изпраща хора да въртят търговия там! Тамошните хора са прост народ, който боготвори слънцето и дори децата им носят златни дрънкулки и си играят с играчки от злато. Принцът ги е накарал да копаят злато срещу стъклени мъниста. Лично съм виждал златото. Със собствените си очи! Най-големият товар на света! Толкова злато, че може да напълни тази стая. Даже повече! Беше високо колкото двама мъже, ако единият стъпи на раменете на другия. А в основата запълваше стая два пъти по-голяма от тази гостилница.
— Толкова злато няма на света — изръмжа един мъж, казваше се Гракъс. Биваше го в комара и Даш подозираше, че е смел мъж, ловък крадец и потенциален убиец. Но беше подходящ за целите му: беше алчен до безскрупулност.
— Виж, ще ти кажа само едно: когато корабът на господин Ейвъри тръгне оттук и след като го върнем в Крондор, заминаваме с кораби на флотата отвъд Тъмните проливи. Защо?
Мъжете замърмориха, после неколцина попитаха защо.
— Защото най-голямата флота за превоз на ценности в историята на света идва насам и още докато ние си седим тук и се дрънкаме, ще премине проливите на Банапис.
— В деня на Средилетието? — попита Гракъс.
— Ами да де! — каза Даш. — Къде ще са вашите галери тогава? Къде ще са всички кешийски пирати от Дърбин?
— Той е прав, Гракъс — каза един моряк. — Нашите кораби ще са в пристанището, та екипажите да могат да празнуват. Дори робите гребци в галерите получават по чаша вино на този ден.
— И в Дърбин е така — каза друг. — Плавал съм в това пристанище в деня на Средилетието. Дори и да има някой трезвен капитан призори, не се и опитва да тръгне.
— А бе, всичко това може и да е вярно, ама все пак ми е малко трудно да го повярвам — каза Гракъс.
Даш се огледа, сякаш искаше да види дали някой не го наблюдава, което беше доста трудно, тъй като всички в стаята го наблюдаваха много напрегнато. Бръкна под ризата си и извади малка кесия. Развърза я и изсипа съдържанието й на масата — малка свирка и едно пумпалче.