Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
балон на паниката му... „Синди, Синди, Синди, ТОМ...“ Той се спря толкова рязко, че едва не се
препъна и не падна на колене. Обърна се, зачуден какво може да е разтревожило кучетата повече
от бомбата, която току-що беше унищожила църквата и убила приятелите му.
От изток все още доста отвъд конюшнята, два коня бягаха по хълма, пръскайки всички
кучета освен едно - непохватен шоколадов лабрадор, който просто не беше достатъчно бърз. Чу
се висок писък, когато единият кон се спъна в него, и после втори, по-дълъг, когато краката му се
оплетоха. Сгромолясвайки се на колене, конят се преобърна. С писък момчето - по пясъчната му
коса Люк реши, че може би беше дванайсетгодишният Колин - профуча над главата на коня.
Приземи се на купчина отвъд коня си, който вече се беше изправил. Обръщайки рязко наляво, другият ездач и конят пропуснаха за малко момчето, докато продължиха стремителния си бяг
надолу по хълма.
„Какво, по дяволите?“ Колин беше още на снега, опитваше се да се изправи на крака, но
конят му беше подивял, паникьосан, изправяше се на задни крака и се хвърляше напред.
- Колин, стани! Внимавай! - изкрещя Люк, когато момчето само вдигна ръка. - Ставай!
Бягай, бя...
Конят се спусна надолу и викът на Колин беше прекъснат рязко.
„Не!“ Люк притисна двете си ръце към устата, за да задържи крясъка. И Колин, и кучето
бяха рубинени петна като онези, които остават, след като размажеш издути комари. Затича се
към по-високо място - вече не му пукаше дали Мели го е хванала, или не - нагоре по хълма, докато не се откри добра гледка на изток по посоката, от която бяха дошли стражите, чудейки се
какво, по дяволите, ги беше уплашило.
И тогава ги видя в далечината.
Чудовища, идващи право към тях.
96
- Влизайте в обора! - Завъртайки се на пети, Люк замаха на децата долу. - Влизайте в
обора! Джаспър, всички, влизайте в обора, барикадирайте вратите, хайде, хайде!
Видя как Джаспър внезапно се завъртя кръгом и хукна към заграждението. Други деца, които бързаха към него, рязко смениха курса, само за да се сблъскат с тези отзад. Въздухът
закипя с паникьосани писъци и Люк чуваше конете в загражденията да цвилят тревожно. Деца
се стрелкаха надясно и наляво като билярдни топки при първо разбиване. Едно от най-малките
падна и Люк гледаше ужасен как две други хлапета стъпкаха падналото момче, докато трето го
издърпа в движение. Някои се отправиха към обора, докато разкъсана група забърза на север, насочвайки се покрай бараката с инструменти и надолу по пътя, към дърветата. Това не беше
лоша идея, но гората беше на четиристотин метра и децата щяха да бъдат хванати на открито, без
никаква защита.
Той отпусна ръце и спря да вика. Безполезно беше да се опитва да ги скупчи или да ги
насочи и нямаше начин да ги събере заедно. Това беше нещо, което никога не бяха упражнявали
и за което не се бяха подготвяли.
„Но аз мога да се бия.“ Обърна се и видя Мели да стои на около девет метра. Тя беше
обърната на изток и гледаше прииждащия прилив с ръце на кръста. Нейният „Магнум 44“
проблясваше в кобура си.
- Мели, трябва да отключим оръжията. Трябва ми оръжие.
- Не мога. Ключовете са в Уелър. - Последва пауза. - Взривът в църквата беше ужасен.
- Нямаш ключове! - Това не можеше да е вярно. Опита се да мисли. Дали са в нея, или ги е
оставила в къщата? Някъде в нея, реши той. В джоб, в палтото, някъде. Но не можеше просто да
ги вземе. Какво трябваше да направи? Да я цапардоса? - Е... - той се запъна. Оръжията бяха в
един стар маслиненосив сандък заключен с катинар. - Тогава... тогава стреляй в катинара!
Тя не го погледна.
- Това става само във филмите, Люк. Трябва ти резачка за тел.
- Мели, ти трябва да имаш ключове. Отвори сандъка! - Когато тя не се обърна, той
сграбчи ръката ѝ. - Трябва да се бием.
- Не, няма. Не можем. Не и срещу толкова много Чъкита. Върви, Люк! Отиди в обора!
Дръж всички вътре! Не искам да пострадат повече деца, отколкото е абсолютно необходимо.
После ще съберем тези, които избягаха в гората. Няма да стигнат далеч.
- Да не си... - Щеше да каже „луда“, но думата се изпари от устата му, когато нейните най-
после достигнаха съзнанието му. - После? - Той пусна ръката ѝ. - Какво имаш предвид с това, че
ще ги съберем после?
Тя не отговори, а само се взря в напредващите Чъкита.