Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Мат, би ли ми помогнал да вдигна Хелън? Ако можеш само да й хванеш краката… — помоли Лукас с извинителен тон.
— Разбира се, няма проблем — каза Мат, като плъзна ръце под коленете на Хелън. — Божичко, Лен, миришеш ужасно! Налагаше ли се да падаш във всяко обрасло с къпини тресавище на острова?
Хелън се засмя за кратко, но смехът й причиняваше болка, затова спря.
Отначало Хелън се зачуди защо Лукас моли Мат за помощ, когато нямаше нужда от нея, но докато ги слушаше да си говорят и действат заедно, за да я занесат до джипа на Хектор, тя осъзна, че Лукас сигурно беше един от най-умните хора, които бе срещала. Молбата за помощ не само правеше Лукас да изглежда нормален, но освен това и караше Мат да се чувства нужен. Лукас се отнасяше с него като с партньор, и по-важно, като с мъж. Хелън знаеше, че ако някога Лукас потърси лоялност от Мат, този прост жест на приобщаване увеличаваше вероятността да я получи. Нов пристъп на болка я скова така силно, че по горната й устна изби пот. Хелън бавно изпусна дъха си, като се опитваше да превъзмогне болката.
Лукас отвори задния капак на джипа и сложи Хелън да легне отзад, после попита Мат дали има нещо против да изчака с тях, докато сестра му и братовчедите му се върнат.
— Ако на Хелън й стане по-зле, няма да ги чакам, просто ще я заведа в болницата. Ако това се случи, наистина ще съм ти признателен, ако останеш тук, за да им кажеш къде съм отишъл. Не би трябвало да отнеме много време — обясни Лукас.
— Ще остана, докато имаш нужда от мен — каза Мат с обичайното си великодушие.
— По дяволите, Мат. Не ти ли писна вече да пазиш окаяния ми задник? — попита го Хелън с полуусмивка.
— Нямаш представа колко ми е писнало — отвърна той и също се усмихна. Усмивката му помръкна бързо. — С този случай стават два пъти за тази година. Ти никога не си се разболявала, Лен, дори и онзи път, когато всички хванахме стомашно разстройство след партито за рождения ден на Гретхен в четвърти клас. Ние, останалите, се скъсахме да драйфаме цели два дни, но ти беше добре.
— О, да! Беше толкова гадно! Хей, поне носех на всички тонизиращи напитки и солени бисквити, помниш ли? — каза Хелън закачливо. Опитваше се да разведри настроението, но още я болеше. Натисна пак корема си и Мат се намръщи. Беше разтревожен, тя също. Спазмите й никога преди не бяха продължавали толкова дълго.
— Може би трябва да се откажеш от бягането — предложи внезапно Мат.
— Мисля, че Мат е прав — каза Лукас: изражението му беше едновременно изненадано и доволно, че Мат е предложил това. — Очевидно не ти се отразява добре. Трябва да се откажеш.
Хелън беше твърде зашеметена да реагира. Втренчи се в Лукас с увиснала уста, докато Хектор, Касандра и Ариадна пристигнаха и сложиха край на разговора. Момичетата се качиха в джипа с Лукас и Хелън, а Хектор взе ключовете на мерцедеса, като каза, че ще изчака Джейсън. С най-сладкия си глас Ариадна предложи на Мат да го откарат до вкъщи, но той отказа. После, след кратка и много тиха размяна на реплики между Лукас и Хектор, Лукас седна зад волана и закара трите момичета до голямата къща на семейство Делос, като през цялото време караше ужасно бързо. Докато потегляха, Касандра прескочи отзад и се настани до Хелън със спокойна стойка, която даваше погрешна представа за възрастта й.
— Огледа ли го добре? — попита тя с овладян, странно възрастен глас.
— Да — отговори Хелън.
— Ако ти покажа снимки, ще можеш ли да го познаеш?
— Един вид, като полицейско разпознаване? Няма проблем — каза Хелън категорично. — Почти съм сигурна, че на света няма много типове, които изглеждат точно като по-едра, по-руса версия на Хектор, но със стряскащо, покрито с белези от шарка лице.
Усети как настроението в джипа се смени.
— Креон — прошепна Касандра.
— Сигурна ли си? — попита Лукас, като вдигна рязко глава да погледне Касандра в огледалото за обратно виждане.
— Да — отговори тя с отнесено изражение на лицето. — А чичо Палас го е проследил дотук от Европа. Той си е у дома.
Лукас очевидно нямаше нужда от повече информация. Изрови клетъчния си телефон от джинсите и натисна клавиша за бързо избиране.
— Джейс, идвай. Каси вече може да го види — каза с равен, изплашен глас. Заслуша се само за миг, а после продължи, като говореше, без да изчаква въпросите на Джейсън. — Когато всички се приберем у дома. Баща ти ще ни чака там.