Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Група млади служители, които изглеждаха като разпоредители в кино, се появиха отнякъде с колички, пълни с блестящи предмети, които започнаха да раздават на множеството. Бяха военни бинокли. Доктор Ферис зае мястото си на микрофона до официалната трибуна. При един знак от Уесли Мауч гласът му гръмна внезапно над прерията — мазен, фалшиво тържествен глас, увеличен от изобретателността на създателя на микрофона до мощта на великан:
— Дами и господа…
Тълпата се смълча, всички глави се обърнаха внимателно към елегантната фигура на доктор Флойд Ферис.
— Дами и господа, вие бяхте избрани като признание за отличната си служба на обществото и социалната си лоялност да станете свидетели на разкриването на научно постижение с такова огромно значение, такава зашеметяваща перспектива, такива епохални възможности, че до този момент е било известно само ма малцина, и то само като Проекта X.
Доктор Стедлър фокусира бинокъла си върху единствения видим предмет — петното на далечната ферма. Видя, че е това е изоставена сграда, която е била занемарена преди години. Небето прозираше през голите греди на покрива и остри парчета стъкло обгръщаха мрака на празните прозорци. Видя хлътналия хамбар, ръждясалата кула на водно колело и останки от трактор, обърнат с веригите нагоре. Доктор Ферис говореше за кръстоносците на науката и за годините на самоотвержено себеотдаване, непримирим труд и упорити изследвания, които са били необходими за Проекта X.
Доктор Стедлър си помисли, докато изучаваше руините на фермата, че е странно да има стадо кози в средата на такава пустош. Бяха шест или седем, някои дремеха, други преживяха сънливо тревичките, които успееха да намерят сред обгорените от слънцето бурени.
— Проектът X — говореше доктор Ферис — беше посветен на специални проучвания в областта на звука. Науката за звука има удивителни аспекти, за които лаиците едва ли подозират…
На около петдесет фута от фермата доктор Стедлър видя някаква структура, която очевидно беше нова и нямаше ясно предназначение: изглеждаше като купчина от няколко стоманени подпори, издигащи се в празното пространство, без да поддържат нищо, без да водят наникъде. Доктор Ферис говореше за природата на звуковите вибрации. Той насочи бинокъла си към хоризонта зад фермата, но на десетки мили не се виждаше нищо друго. Внезапно измъченото движение на една от козите върна погледа му към стадото. Забеляза, че козите са завързани с вериги към стълбове, забити на известно разстояние в земята.
— И открихме — продължаваше доктор Ферис, — че има определени честоти на звуковите вибрации, на които никаква структура, органична или неорганична, не може да устои…
Доктор Стедлър забеляза сребристо петънце, което подскачаше по тревата сред стадото. Беше козле, което не беше вързано — то продължаваше да тича около майка си.
— Звуковият лъч се контролира от табло в гигантска подземна лаборатория — каза доктор Ферис и посочи сградата на хълма. — Това табло е известно между нас като „Ксилофонът“ защото човек трябва да е изключително внимателен, когато свири на него, иначе казано, да дърпа правилните лостове. За днешния специален ден тук сложихме удължение на „Ксилофона“, свързано с централния вътре — той посочи таблото пред официалната трибуна — за да можете да проследите цялата операция и да видите колко проста е цялата процедура…
Доктор Стедлър изпитваше удоволствие да наблюдава козлето, успокояващо удоволствие. Малкото създание беше на не повече от седмица, изглеждаше като топка бяла козина с грациозни дълги крака, продължаваше да подскача весело и непохватно, като и четирите му крака бяха изпънати. Сякаш скачаше заради слънчевите лъчи, заради летния въздух, заради радостта да открие собственото си съществуване.
— Звуковият лъч е невидим, недоловим за слуха и напълно контролируем по отношение на цел, посока и обхват. Това е първото публично изпитание и е настроен да покрие малък сектор, само две мили, напълно безопасно, тъй като всичко е разчистено на двайсет мили наоколо. Сега действащото оборудване в лабораторията е в състояние да произведе лъч, който да покрие — чрез тръбите, които виждате под купола — всичко в радиус от сто мили, кръг с периферия от брега на Мисисипи, приблизително от моста на „Тагарт трансконтинентал“, през Демойн и Форт Додж, Айова, Остин, Минесота, Удман, Уисконсин, до Рок Айлънд, Илинойс. Това е само скромно начало. Притежаваме техническите познания да построим генератори с обхват двеста или триста мили, но тъй като не успяхме да получим навреме достатъчно количество топлоустойчив метал, например Риърдънов метал, трябваше да се задоволим с настоящото си оборудване и този радиус на контрол. В чест на нашия велик водач господин Томпсън, под чиято далновидна администрация Държавният научен институт получи финансиране, без което Проектът X нямаше да бъде възможен, това велико изобретение ще бъде наричано от сега нататък „Хармонизаторът на Томпсън“!